Page 407 - kustendil_stolica

Послеслов • Наказание и страдание

20 септември 1924 г. по доклад на кмета Иван Жабински взима решение да
преименува бул. „Славянска“, започващ от площада до железопътната гара,
на бул. „Тодор Александров“. Това е сериозен акт, но с него не се изчерпва
почитта на кюстендилци. На 30 ноември 1924 г. в града е учреден фонд „То­
дор Александров“, оглавен от Вл. Куртев. Една от целите му е изграждане
на паметник на революционния деятел. След близо четиригодишни пери­
петии на 1 ноември 1928 г. той тържествено е открит.29 Скулптор е Андрей
Николов. „Паметникът гледа към Македония, а Македония с тъжно лице
и насълзени очи гледа от Руен своето скъпо чедо и праща благодарствен
привет на родолюбивия и мил Кюстендил. Слава на Тодора, слава на кюс­
тендилското гражданство“ - пише в съобщение за събитието Илюстрация
„Илинден“.30 След деветнадесетомайския преврат паметникът е преместен,
а след деветосептемврийския унищожен. Едва през 1991 г. в началото на
демократичните промени отново е възстановен в строгия център на града.31
За значението на легалните организации в района важна е оценката на
Иван Михайлов, последен лидер на ВМРО. „Но докато много от дружества­
та в другите области на България се проявяваха само от време на време при
тържества, в Кюстендилско бяха впрегнати в по-съществена работа. Вън от
честата им грижа за бежанците техните членове укриваха хора, които прис­

тигаха или заминаваха нелегално за Македония, набавяха оръжие и го от­
правяха, където следваше“ - с характерната си конспиративност обобщава
той.32 Флагманът на корабите, по определението на Гоце, остава твърдо на
своя пост. Вратата към Македония стои отворена за комитите все до 1934 г.
Деветнадесетомайският преврат елиминира революционното движение от
следвоенния тандем за разрешаването на националния въпрос. Легалните
дружества са ограничени и съществено маргинализирани. Държавата оста­
ва единственият фактор от следосвобожденското триединство. Тя за малко
повече от 3 години между 1941 и 1944 г. осъществява повторно и непълно
национално обединение. С ликвидирането на революционното движение
ролята на Кюстендил като врата към Македония съществено се променя.
Градът получава още един следвоенен товар - грижата за бежанците от
Западните покрайнини. Освободените от армията помещения около храма
„Св. Мина“ в края на 1919 г. започват да приютява семейства от Босилеград-
ско. Светият синод на Българската Екзархия отпуска 10000 лв. за помощ
на бедните изселници.33 Притокът на хора не престава и след окупацията
на района. Само десетина дни от завземането на Западните покрайнини, а
именно на 17 ноември 1920 г., в Кюстендил е учредено Босилеградско бе­
жанско братство. В ръководството му са избрани Йордан Захариев, Добри
Данев, Тодор Захариев, Георги Димитров, Емануил Попдимитров, Петрун
Сираков, д-р Райчиловски, Я. Георгиев и С. Стоев. Основната част от тях
са интелектуалци с популярност не само в района, но в държавата и извън
нея. Целта на сдружението е да действа за създаване на емигрантска ор­
ганизация в България, която да постави проблемите пред властите и по­
бедителите.34 Скоро братството получава и конкретното си име „Бежанец“.

405