Page 43 - kustendil_stolica
P. 43

Първа глава • Развяване на знамената


             тава на армията влизат 122 500 коня и 95 ооо вола. Всичкият запас трябва
             да се подготви за мобилизация, а графикът според споразуменията е ясен -
             след 35 дни войната за Царството започва.7
                  Армейското командване привежда своите разчети в действие. След
             извлечения опит от предходните два конфликта са подготвени планове за
             евентуални бойни действия със съседите, кодирани с първите четири букви
             на азбуката - А за война с Османската империя, Б - с Гърция, В - с Румъ­
             ния и Г - със Сърбия. Политическата ситуация оказва влияние върху стра­
             тегическите прогнози. Турция е сред съюзниците, но дори за неутралните
             съседи са предвидени сили. Поуката от лятото на 1913 явно е извлечена.
             Оперативният план на българското командване предвижда едновременна
             война с Гърция и Сърбия и логично получава кодовете Б-Г. Трета армия на­
             чело с ген. Стефан Тошев е комплектована от д-а и 5-а дивизия и 3-а конна
             бригада и е разположена за прикритие срещу Румъния. Първа армия в със­
             тав 1-ва, 6-а, 8-а и 9-а пехотна дивизия е дислоцирана за действия в старите
             сръбски предели. Командвана от ген. Кл. Бояджиев, тя е на пряко подчине­
             ние на Макензен. В неговата групировка освен българската са включени з-а
             австроунгарска и 11-а германска армия. Те заедно, трябва да сразят основ­

             ните сили на противника. Втора армия под ръководството на ген. Георги
             Тодоров заема рубежа за проникване в Македония. Съставена от 3-а, 7-а
             и Конната дивизия, тя е в непосредствена връзка с разположените срещу
             Гърция 2-ра и ю-а дивизия. Новосформираната 11-а Македонска дивизия
             остава в резерв на Главното командване. В нея пак са събрани бежанците от
             районите, за които България започва войната.8
                  Според повечето оценки Мекленбургският херцог изиграва ключова
             роля за впримчването на цар Фердинанд към Централните сили. В хода на
             преговорите двамата заедно посещават Рилския манастир. Окръжният уп­
             равител Вл. Караманов свидетелства за тяхна визита и на кюстендилската
             гара. Тук те идват от светата обител, като се разполагат в специално прис­
             тигналия влак. Не само не посещават града, но под предлог, че е уморен,
             царят отказва да приеме представителите на местната администрация и
             военните власти. За какво са си говорили двамата благородници в преде­
             лите на окръга и на гарата, едва ли само за съюза и предстоящата война.
             Визитата е обвита в тайна, след като дори управителят не е известен. Сами­
             ят престой край Кюстендил също е извънредно кратък - само една вечер
             и последвалата нощ. Дали според оная легенда Фердинанд си е спомнил
             превратаджиите от Струмския полк, или за многото македонски револю­
             ционери, позиционирани в града, които са заплаха за неговия живот. Може
             и така да е, но всеки монарх си има своите капризи. Все пак тук той нами­
             ра спасителния бряг, когато България достига своето крушение през 1913 г.
             Кюстендилската гара е едно от местата, където в този момент се прави теж­
             кият избор. Или жребият е хвърлен и е време за почивка преди върховно­
             то усилие. При всички въпроси остава фактът, че Кюстендил отново не е
             удостоен с посещение. Обстоятелство, което е храна за познатите легенди.

                                                                                                         41
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48