Page 46 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Вл. Караманов, извлякъл опит от конфликта с Османската империя, на­
стоява за полицейските стражари мобилизацията да се забави с най-малко
ю дена. Отлагането има своята практическа страна, защото успехът на це­
лия процес зависи от тяхната педантична работа. За окръжния управител
заменянето им с други бивши служители няма да постигне желания резул­
тат. От Министерството на вътрешните работи се вслушват в гласа на своя
подчинен, а за Караманов остава удовлетворението, че новаторството изи­
грава ключова роля в поддържането на обществения ред и ефективността
на мобилизацията. Още повече, полицаите са оставени по местата си за по­
стоянно. Надлежният министър, премиерът В. Радославов, нарежда подмя­
ната на реквизираните коне на стражарите с по-слаби. Бойците по разчет
трябва да заминат към съответните части. Особено категорична е запове­
дта му подчинените чиновници незабавно да се явяват на уречените мо­
билизационни пунктове. Още в началото се проявява тенденция да се иска
по всевъзможни причини отлагане от военна служба. „Да се предупредят
всички подведомствени органи да преустановят ходатайствата си, защото
ще бъдат наказани и телеграмите ще се таксуват за тяхна сметка“ - нарежда
премиерът. Думата на началника не се прави на две и Караманов стриктно
скастря своите преки подчинени да се вслушат, за да не бъдат сред наро­

чените.14 Старата българска тактика да се изклинчи от непосредствените
ангажименти, се проявява още в началото на предстоящия кървав сблъсък.
Във всяко стадо има и мърша, казва народната поговорка. Така е, но по-доб-
ре тя да не бъде сред водачите.
Обстановката в Кюстендил в предиобеда на ю септември остава спо­
койна. След пладне се забелязва раздвижване. Някои се явяват в частите
направо с войнишки униформи. Прииждането е регистрирано в нощните
часове, когато пристигат мобилизираните бойци от селата. Колорит прив­
нася пеенето на песни, съпроводено от свирнята на гъдулки и играта на
хора. Все пак за всенародните изблици от септември 1912 г. трудно може
да се говори. „Мобилизацията в окръга не се посрещна с голяма изнена­
да и до днес върви най-редовно. Всички повикани запасни, служили и не­
служили се явиха навреме, тихо и мирно, без голям видим ентусиазъм, но
с пълно съзнание на сериозността на преживявания момент“ - обобщава
настроенията Караманов. Така може да изглежда в Кюстендил, но от Бо­
силеград му докладват друго: „Обявяването мобилизацията се посрещна
с ентусиазъм. Днес 8 часа сутринта при стечение всички запасни и граж­
дани се отслужи молебен за преуспяване българското оръжие и постигане
националния идеал.“ Пострадали при междусъюзническия конфликт през
лятото на 1913 г., жителите на Краището сигурно усещат дошлото време за
мъст. В Радомир дори има нетърпеливи, които призовават: „докога ще се
чака - или, или“. Лош знак дават освободените в отпуск войници, които се
разхождат въоръжени в села от тази околия и има случаи на изнудване на
кметове и населението. Произшествията, в които са намесени мобилизи­
рани, са рядкост.15

44