Page 44 - kustendil_stolica
P. 44
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
В града са бойците от 13-и полк, на които височайшите особи готвят вой
на. Тук са позиционирани дейците на революционното движение, което не
спира борбата за Македония. Може да са набедената заплаха за живота на
монарха, но техните водачи подкрепят българо-германския съюз и също са
за бърза разплата със Сърбия.9
Според оперативния план по границата с Македония се дислоцира 2-ра
отделна армия. Нейният първоначален състав са две пехотни и една конна
дивизия. Трета Балканска трябва да се превози в Кюстендилско по железни
цата. Втора бригада с един артилерийски полк заема позицията Гюешево-
Гърляно-Бистрица. Първа и 3-а пехотна бригада с останалата артилерия се
разполагат в района на Кюстендил-Жиленци-Лозно. Дивизионните адми
нистративни служби заемат околностите на с. Коняво, а тилният транспорт
и парковата колона землището на с. Извор, Радомирско. Разходният интен
дантски магазин се открива в Кюстендил, а базисният в Радомир. На същи
те места се позиционират артилерийските складове. Фронтът на охранение
се разпростира от връх Църноок до Брезов рид. „Изобщо разположението
на дивизията да отговаря за настъпателни операции по посока на Егри-па-
ланка“ - предвиждат стратезите на двубуквения план.
Кюстендилско е плацдарм на кавалерията. Две бригади формират са
мостоятелна конна дивизия, която се попълва още с едно конно-артиле
рийско отделение, една колоездачна рота и едно радиотелеграфно отделе
ние. Тя се разполага в селата Граница, Берсин, Багренци, Търновлак и Нови
чифлик. В Кюстендил се откриват разходен интендантски и артилерийски
магазин. Пети конен полк се придава към 7-а дивизия в Дупница. В града
се позиционира и щабът на 2-ра армия, а командващ е генерал-лейтенант
Георги Тодоров, на когото според плана се подчиняват общо 129007 души,
27434 коня и 1319З вола. От тях в Кюстендилско се съсредоточават 51248
души, 12 856 коня и 6641 вола, или човешката и животинска сила в района
превъзхожда тази, предвидена за Радомирско, Дупнишко и Горноджумай-
ско. Именно в тези околии се дислоцира и местната 7-а Рилска дивизия.
Нейният оперативен театър е на юг по долината на р. Брегалница.10
Основната тежест се пада върху действащите части. Те трябва да осъ
ществят плана за мобилизация по места, в това число и в Кюстендил. По
разчетите 13-и полк се формира от четири пехотни дружини, картечна рота,
телефонна команда, музикален хор и парков взвод. Под негово ръковод
ство се развръща щабът на резервния 53-и полк с една и половина дружина,
картечна полурота, телефонна команда, нестроева рота, парков взвод и са
нитарен персонал. Останалите подразделения се комплектоват в Радомир.
Щабът на 13-и полк отговаря за попълването на 3-а погранична рота, която
се превръща в дружина. Отделя се кадър за формирането на 13-и маршеви
полк, една дружина за 7-и опълченски полк, една дружина за 7-и етапен
полк и 13-а допълняюща дружина.11
Заповед № 468 от 7 септември 1915 г. на военния министър генерал-ма
йор Никола Жеков определя длъжностите, които да заемат щабните офи
42

