Page 50 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

достигат местоназначенията си. Основна пречка за забавянето и използва­
нето на походен ред е запълването на запасите с храни в окръга, което се
извършва по железницата. Редуването на ешелони с войска и прехрана в
цялата държава води до изоставяне от планирания график и отлагане на
офанзивата с няколко дни. С отброяването на последните часове на месеца
дислокацията навлиза в завършваща фаза. Въпреки усилията съсредоточа­
ването на 3-а дивизия не успява в уречените срокове. Към района пътуват
и се разполагат 1-ва пехотна бригада - 11-и Сливенски и 24-и Черноморски
полк и з-а бригада - 45-и и 46-и полк, заедно с артилерийските, кавалерий­
ските, пионерните и другите подразделения. На 28 септември 1915 г. диви­
зията е поета от новия й командващ генерал-майор Никола Рибаров. Той
трябва да започне операциите с недокомплектовани части.
Конницата значително по-рано пристига и заема уточнения плацдарм
в района на селата Багренци, Берсин, Граница и Нови чифлик. Щабът се
разполага в Пиперков чифлик. В дните преди офанзивата дивизията е из­
несена към с. Ваксево. На 30 септември 1915 г. от Дупница в Кюстендил
пристига щабът на 2-ра армия с командващия ген. Г. Тодоров. Настанени
са във сградата на Военния клуб. След няколкодневното отлагане офанзи­
вата срещу Сърбия е определена да започне в ранните часове на 1 октомври

1915 г.28
Кюстендилският пограничен пункт на ВМОРО под ръководството на
началника му Ангел Узунов е преформатиран в разузнавателен пункт и
осигурява преминаването по каналите на чети, оръжие и снаряжение към
съседните и по-отдалечените райони на Вардарска Македония. В навечери­
ето на войната бойните формирования се намират в определените им райо­
ни. Сценарият е познат и е проигран в предишните конфликти. А. Узунов
отдава конкретните заповеди до Паланечката, Кратовската, Кочанската,
Царевоселската и други чети. Първата задача е от 28 септември да започне
прекъсването на телеграфните и телефонните връзки на противника. С нея
са натоварени не само четниците, а също куриерите и бежанците. Следва
нареждане за събирането на сведения за разположението на съответните
подразделения. След започването на бойните действия всички револю­
ционни звена се поставят в услуга на българската армия. „От горното виж­
дате, че ни предстоят важни събития и се намираме пред война с изменни­
ците сърби, които ни ограбиха Македония. Това е достатъчно да знаете, за
да изпълните с най-голяма грижа онова, което се иска от вас и за което вие
сте се нагърбили доброволно и с особена преданост“ - заповядва А. Узунов.
Още на 30 септември 1915 г. по каналите обратно през Гюешево и Черната
скала пристига информация за прекъсване на телеграфните и телефонните
съобщения.29 Първата част от заповедта е изпълнена, но за революцион­
ното движение предстоят още важни задачи. Кюстендилският пограничен
пункт остава на берлинската бразда и споделя политическата ориентация.
Документалните реквизити за обявяване на война, последвани от прек­
рачването на държавната граница от въоръжените сили, окончателно фик­

48