Page 51 - kustendil_stolica
P. 51

Първа глава • Развяване на знамената


             сират тежестта на направения избор. Няма връщане назад. От създаденото
             положение може да се излезе или като победител, или като победен. Пато-
             вите ситуации са рядкост или по-скоро изключение. Двете крайности Бъл­
             гария вкусва през 1913 г. - на триумфа и на поражението. Тогава конфлик­
             тът е локален с балкански размери. Сегашният вече е световен с геополити-
             чески капацитет. От направения избор между двата блока на европейските
             велики сили зависи не само бъдещето, а оцеляването на държавата. Какво-
             то и да си говорим, тя е плод именно на тяхното споразумение на конгреса
             в Берлин. Крайният резултат е най-важен, защото над единия изход от вой­
             ната стои сентенцията „горко на победените“. На другия цинично-оптимис­
             тичният израз - „победителите не ги съдят“.





                                     2. Изпълнението на заповедите



                  Опитът на премиера В. Радославов да разсее съмненията, че обявена­
             та обща мобилизация всъщност е поддържане на въоръжен неутралитет
             по подобие на Швейцария и Холандия, едва ли има изгледи за успех. С
             реципрочни действия отговаря Гърция и съсредоточава части в Егейска
             Македония. Румъния струпва войски от север. Съглашенската дипломация
             протестира и поставя ултиматум за преориентиране на България. Пред­
             приети са действия планираният десант в Солун да бъде осъществен. Ве-
             низелос дава зелена светлина и експедиционният корпус за Дарданелите е
             пренасочен към Вардарската долина. Гърция се отказва от намеса в полза
             на Сърбия. Тази задача остава за войските на Антантата, които стъпват на
             Солунското пристанище. Оттук по железницата трябва да се реализира по­
             мощта към Белград. На 22 септември 1915 г. частите на експедиционния
             корпус на ген. Морис Сарай започват да слизат от корабите, за да достиг­
             не живата сила до края на месеца в размер от 40000 души. На същия ден
             посланиците на съглашенските държави, в това число и на Сърбия, в Со­
             фия обявяват скъсване на дипломатическите отношения с България. Как­
             во остава след подобен акт освен непосредствената подготовка за война.
             Тя навлиза в решаваща фаза, защото немските и австроунгарските войски
             правят също воден десант след съглашенския и на другия ден след тях пре­
             одоляват реките Сава и Дрина, а на следващия - Дунав. Скоро пада Бел­
             град и редица други сръбски градове. Все пак военновременно столицата е
             прехвърлена в Ниш.
                  Забавянето на мобилизацията и отлагането на началото на бойните
             действия с няколко дена от България се посреща с огорчение от съюзници­
             те. Друг въпрос, който буди тяхното недоумение, е липсата на официален
             главнокомандващ, с когото генералните щабове да поддържат връзка. По
             конституцията на Царството държавният глава е натоварен с тази функция.
             Фердинанд обаче счита, че след Балканските войни няма нужния автори-


                                                                                                         49
   46   47   48   49   50   51   52   53   54   55   56