Page 51 - kustendil_stolica

Първа глава • Развяване на знамената

сират тежестта на направения избор. Няма връщане назад. От създаденото
положение може да се излезе или като победител, или като победен. Пато-
вите ситуации са рядкост или по-скоро изключение. Двете крайности Бъл­
гария вкусва през 1913 г. - на триумфа и на поражението. Тогава конфлик­
тът е локален с балкански размери. Сегашният вече е световен с геополити-
чески капацитет. От направения избор между двата блока на европейските
велики сили зависи не само бъдещето, а оцеляването на държавата. Какво-
то и да си говорим, тя е плод именно на тяхното споразумение на конгреса
в Берлин. Крайният резултат е най-важен, защото над единия изход от вой­
ната стои сентенцията „горко на победените“. На другия цинично-оптимис­
тичният израз - „победителите не ги съдят“.

2. Изпълнението на заповедите

Опитът на премиера В. Радославов да разсее съмненията, че обявена­
та обща мобилизация всъщност е поддържане на въоръжен неутралитет
по подобие на Швейцария и Холандия, едва ли има изгледи за успех. С
реципрочни действия отговаря Гърция и съсредоточава части в Егейска
Македония. Румъния струпва войски от север. Съглашенската дипломация
протестира и поставя ултиматум за преориентиране на България. Пред­
приети са действия планираният десант в Солун да бъде осъществен. Ве-
низелос дава зелена светлина и експедиционният корпус за Дарданелите е
пренасочен към Вардарската долина. Гърция се отказва от намеса в полза
на Сърбия. Тази задача остава за войските на Антантата, които стъпват на
Солунското пристанище. Оттук по железницата трябва да се реализира по­
мощта към Белград. На 22 септември 1915 г. частите на експедиционния
корпус на ген. Морис Сарай започват да слизат от корабите, за да достиг­
не живата сила до края на месеца в размер от 40000 души. На същия ден
посланиците на съглашенските държави, в това число и на Сърбия, в Со­
фия обявяват скъсване на дипломатическите отношения с България. Как­
во остава след подобен акт освен непосредствената подготовка за война.
Тя навлиза в решаваща фаза, защото немските и австроунгарските войски
правят също воден десант след съглашенския и на другия ден след тях пре­
одоляват реките Сава и Дрина, а на следващия - Дунав. Скоро пада Бел­
град и редица други сръбски градове. Все пак военновременно столицата е
прехвърлена в Ниш.
Забавянето на мобилизацията и отлагането на началото на бойните
действия с няколко дена от България се посреща с огорчение от съюзници­
те. Друг въпрос, който буди тяхното недоумение, е липсата на официален
главнокомандващ, с когото генералните щабове да поддържат връзка. По
конституцията на Царството държавният глава е натоварен с тази функция.
Фердинанд обаче счита, че след Балканските войни няма нужния автори-

49