Page 76 - kustendil_stolica
P. 76

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             проявена лична храброст на другия ден е дадена и на редник Иван Бояджи­
             ев от Кюстендил. Той сам успява да неутрализира неприятелска картечни­
             ца, обстрелваща подразделение на Рилци край Сурдулица. Пропълзява и в
             удобния момент хвърля последователно две гранати. Боецът не само става
             „господар на положението“, но и взима двама пленници.105
                  На 15 октомври полкът достига до линията с. Върбово, с. Свойница, вър­
             ховете Тумба, Градище и Уши. За няколко дни противниковата съпротива
             отслабва и се водят отделни престрелки. Между 19 и 21 октомври боевете
             се сгъстяват. Частта трудно си пробива път и излиза на линията Дупляне-
             Дикава. Оказана е помощ на Перничани. Вследствие на натиска сърбите
             отстъпват на десния моравски бряг, като взривяват мостовете по реката.
             Рилци продължават движението си през с. Лютеж до с. Бричивей. Преми­
             наването на левия бряг на Българска Морава се оказва невъзможно и се
             налага връщането при с. Джепа. На 23 октомври по пътя ги застига новина­
             та за падането на сръбската военновременна столица Ниш. В селото се из­
             чаква до поправката на моста и през нощта на другия ден по-голямата част
             от полка преминава на левия моравски бряг и достига с. Теговище. Втора
             дружина е придадена към 26-и полк, а една рота остава да пази трофеите на
             гара Гърделица. Именно в участъка на железницата, оттук до Пределяне,

             сърбите изостават няколко локомотива и 321 вагона с храни, захар, тютюн,
             кибрит, сапун, платове и други стоки.
                  Посоката на движение е ориентирана към района на Лесковац и преси­
             чането на пътя на отстъпление на противника от този град към Лебане. Във
             взаимодействие 13-и и 26-и полк настъпват през селата Велика Копашни-
             ца, Загужане и достигат Бунушки чифлик, където сразяват неприятеля след
             атаки „на нож“ под звуците на химна „Шуми Марица“.
                  На 27 октомври 1915 г. пристига заповед за промяна на посоката на дви­
             жение към Враня и Бояновци. Целта е да се достигне до Косово поле и да
             се отреже пътят за отстъпление на сърбите. Първото препятствие за прео­
             доляване е Кукавица планина. Силно пресечената, но невисока, гористата
             местност създава затруднения. Колоните се разтеглят и се налага изчаква­
             не на позабавилите се войници. Маршрутът преминава през връх Копри­
             ва, селата Лалинци, Градня, Доброянци, Дреновец и в нощните часове на
             28 октомври полкът достига Враня, където се настанява на квартири. На
             следващия ден почива и стяга снаряжението си. Една рота е оставена тук на
             гарнизон. Походът е възобновен на 30 октомври, като към обяд преминават
             през Бояновци, а привечер авангардът - 3-а дружина, се установява при с.
             Грамада, а останалите в с. Новоселци. След придвижване през с. Върбен и
             Билинци противникът е локализиран и на 1 ноември позициите му са ата­
             кувани при с. Сапар. В борд е премината р. Българска Морава и населеното
             място е заето, но боевете продължават до вечерта, а също и на другия ден.
             Силен дъжд съпътства сражението. Сърбите не издържат на атаките и па-
             нически напускат позициите си. От височините Рилци виждат върволиците
             от отстъпваща пехота, артилерия и обози в Гнилянското поле.

             74
   71   72   73   74   75   76   77   78   79   80   81