Page 75 - kustendil_stolica
P. 75
Първа глава • Развяване на знамената
Шест дни смело и нечуто
Рилци, бихте се вий там.
И прогонихте навеки
подлия жесток тиран.100
Без да се прави разбор на произведението, се вижда акцентът на мисия
та - освобождението на еднокръвните братя. Делото, извършено от войни
ците, има окончателен характер, което е и крайният стремеж на започна
тата кампания. Посланията на манифеста за обявяването на войната при
състват в марша на Рилци. Изкуството си има собствени закони, а войната
продължава по своите.
Още на з октомври 1915 г. подразделения на 2-ра бригада от 3-а Балкан
ска дивизия достигат жп линията в Моравската долина и извършват час
тични разрушения по релсовия път, без да засягат мостовете. На следващия
ден 29-и Ямболски полк влиза във Враня. Идеята на командването на 2-ра
армия е тази част заедно с Рилци да бъдат пренасочени на юг към Бояновци
и Куманово. От ЩДА обаче нареждат те, под общото командване на полк.
Бошнаков, да настъпят по течението на р. Българска Морава, за да облек
чат положението на тамошните подразделения.101 Ген. К. Жостов е катего
ричен: „Не схващат обстановката. Опасността е от север. Настоях и двата
полка да се насочат на север и открият дебушетата от Власина. Непременно
трябва да се закрепят северно от Враня“.102 Силният сръбски отпор спира
настъплението на 26-и Пернишки полк в района на границата. Противни
ковата отбрана е добре подготвена и дълбоко ешелонирана. Българските
атаки са отбивани с цената на много жертви. Именно проблемите в района
на Власинското блато принуждават Главното командване да насочи силите
от юг в обход на сръбските позиции. Най-близката и подходяща единица се
явява 13-и полк.103 Той преминава на подчинение на 3-а Балканска Диви
зия.104
На 7 октомври 1915 г. на него е заповядано да настъпи по десния бряг,
като взаимодейства с 29-и полк, който се движи по левия бряг на р. Българ
ска Морава. Теренът и тук е пресечен, а противникът организира сериоз
на отбрана. Пробивайки си път на север, Рилци преодоляват съпротива по
долината на р. Елешничка. Паметен остава моментът на овладяването на
линията вр. Стрешер-Владишки ханове. На 14 октомври сръбската арти
лерия обстрелва ефективно, а пехотата предприема настъпление по флан
га. В критичния момент се проявява храбрият редник Стойне Китанов от
с. Паралово, Босилеградско. Той не само забелязва промъкването на про
тивникова група, но срещу й повежда още четирима българи. Устремени,
те хвърлят бомби и със страшния вик „ура“ парализират атакуващите. По
следните се предават и в плен попадат 17 бойци, а сред трофеите има 2 кар
течници и 23 пушки. Въодушевлението от проявения героизъм наелектри-
зира останалите и скоро позицията на сърбите е превзета. За проявеното
себеотрицание петимата юнаци получават съответната награда. Подобна за
73

