Page 77 - kustendil_stolica
P. 77
Първа глава • Развяване на знамената
Полкът навлиза в нова географска област - Косово, припозната за люл
ка на Средновековната сръбска държава. Местното албанско население по
казва симпатии към българските войски, които прогонват властниците на
Белград. Тяхната армия е в отстъпление, но се сражава отчаяно. Обичайна
гледка са пленниците и овладените трофеи. Под командването на з-а диви
зия Рилци преминават Гнилянското поле и се движат през землищата на
Горни и Долни Макреш и Търникевци. Настъплението се развива в сложна
метеорологична обстановка. Дъждът преминава в сняг. Оказва се, че зад
позициите им се появяват части от Моравската дивизия втори призив. По
ложението става много сериозно, защото съседните 18-и Етърски и 20-и
Добруджански полк получават заповед за отстъпление. Така на 5 ноември
1915 г. Рилци са заплашени от погром. Твърдото решение за оставане по
местата, отстоявано от командира на з-а дружина майор Т. Иванов и спо
деляно от прекия му началник, води до овладяване на ситуацията. Етърци
също не отстъпват, а в тила на противника се появява 1-ва бригада от 8-а
Тунджанска дивизия. Ситуацията е овладяна и 13-и полк остава още два
дни на заетите позиции. Все по-често на групи започват да се предават про
тивникови войници. Така само за този времеви интервал дезертират над
500 сърби.
Настъплението е подновено на 8 ноември по посока селата Лабян и
Янево с цел прекъсването на пътищата за отстъпление на противника от
Митровица и Прищина към Феризович и Призрен. Следвайки заповедта,
през следващите дни споменатите села са преминати и са достигнати зем
лищата на Шушица и Ливадия. Пред личния състав на полка се разстила
Косово поле, а гърмежите, долитащи до позициите, се оказват от запале
ните сръбски складове. Отново се предават пленници, като числото им за
първата десетдневка на месеца надминава юоо души. Следващите четири
дни настъплението на Рилци продължава по направлението Скуланово-Ту-
рина-Ляпчин. Сериозно препятствие се оказват преминаването на р. Сит-
ница, падналият дебел сняг и недостигът на храна. На 14 ноември 1915 г.
полкът достига селата Ресиновци и Седларе, последни точки на бойния им
път в Косово. На следващия ден посоката е променена и Рилци потеглят
към Македония. Те са извадени от състава на 3-а дивизия, която продължа
ва преследването на сърбите към албанската и черногорската граница.
Четвъртият стих от марша на полка описва картината на победения
противник:
О, Албанйо, ти беше
по-ужасна и от ад.
Голи, боси в теб позорно
гинеха врази от глад.106
Новата задача предвижда предислокация на Рилци за участие в пре
следването на проникналия от юг англо-френски корпус. На тридневни
75

