Page 79 - kustendil_stolica

Първа глава • Развяване на знамената

Резервният 53-и пехотен полк рекрутира по една и половина дружини
от Кюстендилска и от съседната Радомирска околия. На 16 септември мо­
билизационният процес приключва и на следващия ден започва походът
за съсредоточаване. Широкият площад на Кюстендил е сцената на сбогу­
ването на близките с войнишкия състав от този край - трогателни епизоди
на раздяла между съпрузи, бащи и деца, майки и синове. Звуковият фон е
осигурен от самоуки гайдари и гъдулари, които са поставили музикалните
инструменти до огнестрелното оръжие. Смяната на народната мелодия с
пушечния изстрел е предстояща, а разделният момент започва с гласови­
те команди по строяването на полка. Прочувствените слова на командира
влизат в съприкосновение с войнишкия отговор „ура“. Хиляди юнашки
гърла отговарят на своя предводител подп. Младен Станев. Така се общува
в армията. Отскубнати от близки и от родния край, в походен ред, двете
половинки от 53-и полк достигат района на Горна Джумая. Окончателното
формиране е завършено край с. Бело поле. Така се появява кюстендилско-
радомирската пехотна бойна единица в самото навечерие на включването
на България в световния конфликт.109 В строя се нареждат 44 офицери, 5
чиновници, 3659 подофицери и войници, заедно с 689 коня.110 Към 30 сеп­
тември 1915 г. съставът е разположен край с. Клисура.

За разлика от 13-и другата пехотна част с кюстендилско участие - 53-и
полк, действа само на територията на географска Македония. В навечерие­
то на войната заема изходна позиция край с. Клисура. Първите изречения
от първата релация на командира подп. Младен Станев мотивира освобо­
дителния характер на мисията: „След паметната 1913 г. българският въо­
ръжен народ - изневерен и ограбен от своите бивши съюзници - сърбите,
днес, на 30 септември 1915 г., бе наново застанал на своите измъчени гра­
ници и надникнал в долината на Брегалница, където притиснат и с отчая­
ние пъшкаше братът роб под гнета на непоносимо тежко иго. Настръхнал, с
поглед, впит в надигащите се пушеци из робската долина, долавяйки всеки
писък и отчаян вопъл за помощ, притиснал здраво пушка в ръце, българ­
ският народ готов бе като един човек да връхлети проклетия враг“. Патети-
ката се преплита с първите отдадени заповеди за започването на бойните
действия. Целта е превземането на противниковите позиции на планината
Голак. Полкът е разделен на три колони - лявата включва 3-а дружина на
майор Тодор Захариев, дясната - 1-ва на майор Тодор Бадински и средна­
та - майор Кърджиев с придадени три батареи, пионерна и картечна рота.
Втора дружина остава на разпореждане на дивизията.111
Заранта на 1 октомври 1915 г. вестява началото на войната. Под прикри­
тието на мъглата браздата е прекрачена и сръбската погранична стража се
разбягва. Средната колона се движи по шосето, а фланговите - по склоно­
вете на Лукарски рид. Малко след 12 часа артилерията започва обстрел на
сръбските позиции по Голак. Първа дружина преминава през Царево село,
посрещната от местните българи с викове „ура“, цветя и песни. Тя бързо
се изнася към височините и притиска сърбите. Към 19 часа противникови­

77