Page 80 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

те позиции на връх Чука Голак са превзети с цената само на двама ранени
войници. Връзката с командира на полка се изгубва. Завалява дъжд, а пла­
нината се завива с мъгла. Едва в ранната утрин пристига вестта за превзе­
мането на указаните точки. За победата обаче свидетелстват запалените де­
сетки огньове по склоновете, когато, издухани от вятъра, мъгливите облаци
се вдигат. Все пак командирът изчаква писмено потвърждение, преди да
докладва на началството си.
След обяда на другия ден полкът преминава през Царево село и по шо­
сето се придвижва към Виница. Разузнаването донася за съсредоточаване­
то на противника на Калиманското плато. Същото място, където оцелели­
те кюстендилци от 13-и полк през лятото на 1913 г. отстояваха позициите
си срещу „съюзника разбойник“. Мъгливата утрин на 3 октомври възпира
започването на действия. Артилерията обстрелва, а пехотата внимателно
настъпва, като към 9.30 часа превзема без бой позицията. Две неприятел­
ски роти дават сражение на редута при с. Гърляно. Заплашени от обход по
фланг и тил, те безразборно се изтеглят по посока Оризаре-Кочани. „На
сумрак, когато тия части на противника, пръснати из долината на Брегал­
ница, отстъпиха почти без ред, застигнати бяха от нашата кавалерия. И

страшна кървава драма се разигра в долината на Брегалница! Една част от
отстъпващите бяха изпосечени, други бяха пръснати по селата и околните
баири“ - картинно описва наблюденията си за края на боя подп. М. Станев.
Полкът нощува на позиция при с. Якимово. Загуби от сражението сред бъл­
гарите няма.
Преследването продължава, като в усилен марш на другия ден е достиг­
нато с. Спанчево, а на следващия продължава през Соколарци, Лепопелци,
Дренак. Пътят за настъпление на 53-и повтаря пътя за отстъпление на 13-и
през лятото на 1913 г. Достига се до долината на Злетовска река. Противни­
кът отново е на позициите по котите 650 и 550. Кюстендилци пак са срещу
него. Сцената се повтаря след малко повече от две години. Към пладне на
5 октомври българският авангард влиза в съприкосновение с неприятеля.
Преминаването на заблатената речна долина е трудно, особено за артиле­
рията. Сръбските оръдия дават двубой, но след обяда пада кота 650, а при­
вечер и 550. Командирът подп. М. Станев на кон сам ръководи атаката. Ор­
ганизирано, противникът отстъпва към Клисели и Белее. Петдесет и трети
полк нощува на завзетите позиции, там, където 13-и не успява да пробие
през 1913 г. Българските загуби са двама ранени войници. Първа дружина
не участва в сражението, защото е изпратена към манастира Св. Пантелей-
мон за прикритие от евентуална сръбска атака със силите, отстъпващи от
Султан тепе. След два дни тя отново се присъединява към частта.
По заповед на командването полкът се движи през Барбарево, Секули-
ца и Вакъв за Куманово. Особено труден е преходът по долината на Крива
река, която трябва да се гази на много места, а пътят е подгизнал от дъжд
и кал. Частта се установява на югозапад от града в Черкезко село. Още не-
заели уречените съседни пунктове, се получава заповед за тръгване към

78