Page 14 - kustendilski_region

земите, които селяните са обработвали по наследство. Поради

това Министерският съвет изпраща свои представители, които
съставят „Рапорт на комисията, изпратена в Кюстендилски окръг
да изучи положението на безземлените селяни“ (С., 1880).
„Селяните от Кюстендилско, Радомирско и Дупнишко отколе
вече се оплакаха на централното правителство, че земите по тези
места се намират почти изключително в ръцете на турските бееве
и аги и че селяните са принудени за своята прехрана да работят на
турските чифлици като арендатори или като прости наемни слуги.
Много такива прошения се подадоха пролетеска във Второто обик­
новено народно събрание, което, като виде важността на въпроса,

натовари Правителството с подробното изследване на тези отно­
шения и с изнамерването на сходните мерки за улучшение на селя­
ните от споменатите места“ (с. 3) — така започват Рапорта назначе­
ните в Комисията д-р Константин Иречек, главен секретар на
Министерството на просвещението, и Михаил Сарафов, началник
на статистическото отделение в Министерството на финансите.
Този документ от миналия век ще играе роля на изворова база,
наред с масовите османски статистически сведения. От него и от

протоколите на Четвъртото обикновено народно събрание16 става
ясно, че въпросът за собствеността на земите се разрешава едва в
края на XIX в., но нещастната съдба на населението от Кюстен­
дилски регион не спира до тук. Едва уредено по законен начин
притежаването на собствена земя, се установяват клаузите на
Ньойския договор (1919 г.), който откъсва от Кюстендилския
регион този път 37 села17 от бившата Изворска нахия, сега Босиле­
град ско. Новата граница разделя дори отделните махали на село­
то, какъвто е случаят със с. Жеравино. С други думи, в сегашна
България остават 114 села, които в изследването ще наричаме

условно „кюстендилски“, а тези от Босилеградско — „Западни
покрайнини“. Към последните не включваме селата от Цариброд-
ско, тъй като те не са принадлежали към Кюстендилски регион18.

16 Дневници на Четвърто обикновено народно събрание. IV извънредна сесия,
265-266.
17 В Енциклопедичен речник Кюстендил, с. 66 са посочени още 3 села, за които
нямаме данни:села Любата, Топли Дол, Цървен град.
18 П е т р о в, М. Националноосвободително движение в Западните
покрайнини (1919—1934). С., 1995, с. 10. Методи Петров обяснява, че през 1919 г. от
България са отнети Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Струмишко и Западните
покрайнини. Геополитическото название Западни покрайнини е ново, с него се
именуват земите от Западна България, които се дават на Югославия: част от
Кулско, Царибродско, част от Трънско и Босилеградско.

12