Page 17 - kustendilski_region

които иначе естествено гравитират към българските пазарни
центрове2.
Всъщност откъснатата Босилеградска област е част от

бившата нахия Краище с център с. Извор, която заедно с нахиите
Полето и Пиянец съставлявали Кюстендилска каза3. „На пръв
поглед Краището изглежда като новозаселена околност. Сурова
природа,неплодородна почва, липса на сносни съобщения, на
старини, на черкви и други докарват пътника наистина до такава
мисъл. Но не е тъй. Има признаци на старинен живот“ — смята
Йордан Иванов4.
През миналия век Краище е известно главно с преобладава­
щите господарски села, където селяните са лишени от документи

за собственост. Според Дневниците на Четвъртото обикновено
народно събрание от 1885 г.5 31 села от Изворска околия са
принадлежали на 76 господари и 38 села от Кюстендилска околия
са принадлежали на 109 господари. Иречек и Сарафов отбелязват
в своя доклад от 1880 г., че от Краище са били свободни само 12
села: Божица, Груинци, Йзвор, Горно Уйно, Горни Коритен, Долни
Коритен, Злогош, Скакавица, Бранковци, Рикочево, Рибарци,
Драгойчинци („преди няколко години се изкупило от бега“)6.
В Полето те посочват като господарски само следните села:
Невестино, Четирци, Нов чифлик, Търновлак, Кополовци,
Шишковци, Лелинци, Търсино, Кадровица, Шипочано и Граница,

„изкупили се от Дауд Бега на последно време“7. В Пиянец
господарски села не е имало.
Вижда се, че през 1885 г. като господарски са определени 31
села от Изворска околия и 38 села от Кюстендилска околия —
всичко 69 села8. В статистическите приложения на раздел II на
изследването сме определили като господарски 66 села, или около
1/3 от селата в Кюстендилски регион. Възможно е липсващите три

2 Н и к о л о в, И. Агонията на Западните покрайнини. — Демокрация, №169
(1361). 28 юли 1994. Вж. също и сл. броеве.
^Захариев, Й. Кюстендил. — Архив за поселищни проучвания, 1, 1938,
72-75.
4 И в а н о в, Й. Северна Македония..., с. 216.
5 Дневници на Четвърто обикновено народно събрание. IV извънредна сесия,
265-266 (1885 г.).
6 Рапорт на комисията в Кюстендилски окръг, изпратена да изучи
положението на без землените селяни. С., 1880, с. 6.
7 Пак там, с. 7.
8 Несъответствието в броя на господарските села в Рапорта (1880 г.) и в
Дневниците (1885 г.) навежда на мисълта, че географският обхват на Краище се е
стеснил през 1885 г.

16