Page 18 - kustendilski_region
P. 18

села в статистическите приложения на раздел II Да са
        господарски. Подчертаваме още веднъж, че сме изготвили та
        ци за 177 села плюс гр. Кюстендил. Някои от тези таблици с
        непълни поради липса на данни (такива графи са отбелязани с
        тире). Старали сме се да маркираме всяко селище, макар и с по-
        малко налични сведения.
              Прави впечатление, че въпреки точното разграничаване на
        господарските села от селата с големи мюсюлмански чифлици
        през 1880—1885 г., по-късно изследователите не правят такава

        конкретна разлика. На този въпрос се спираме в следващата глава.
        Сега само посочваме факта, че и в османотурските документи, и в
        световните изследвания не се знае точно коя земя в Османската
        империя е била господарска и е лишена от възможности за
        търговски оборот и коя е била чифликчийска и по право е можела
       да влиза в търговски оборот.
              Що се отнася до настъпилото разкъсване на Кюстендил­

        ски регион през 1878 и 1919 г., ние считаме за уместно да по­
        сочим приетия с конкурс в Белгия класификационен план за интер­
       националното единство при научното изучаване на населението. В
       него са приети следните демографски показатели и аспекти9:
              1.  Общо развитие.
              2.  Раждаемост, плодовитост.
              3.  Брачност.
              4.  Смъртност (кризи, войни, глад, епидемии).
              5.  Демографска структура (по възраст и пол).

              6.  Социалноикономическа структура.
              7.  Фамилии и домакинства.
              8.  Санитарна политика.
              Демографският статус на региона се нарушава напълно. През
        1878 г. отпадат следните 26 села от нахия Пиянец: Вирче, Върти -
       славци, Габрово, Главовица, Град, Гърляне ябанджи, Дол                                       Г.1?1П

       Драмча, Дзвегор, Кислинче ябанджи, Косовица, Костин дол, Лет­
       ница, Луковица, Мещина, Панчарево, Малешево, Делчево, Смоник,
       Стамер, Требтопище, Цера, Горен Църквинец, Долен Църквинец,
       Църник и Церово.
              През 1919 г. Великите сили откъсват още 37 села10                                 е днес за
       тях се говори като част от Западните български пи
       лика от горните 26 села в днешна Репу                                          а ?Македонв
       за които се мълчи): Бария, Белут, Бистър, Б&кица
                                                                               >жйца, Босилеград^

              9 Р а п г а с, В. Ьа рори1аНоп де ГЕтрпе ОНотап. ^/х^ЙК-РгауапСл 99\ р. 10

                Напомняме, че имаме сведения за три села по- Г,'‘ '


       2 Кюстендилски регион...
   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22   23