Page 16 - kustendilski_region

Първа глава

ДЕМОГРАФСКО СЪСТОЯНИЕ И ДЕМОГРАФСКИ

ПРОМЕНИ

Когато големият български изследовател Йордан Иванов
започва да събира материал за историята на Кюстендил и неговата
околност, той констатираме през древността, особено към края на
средните векове и през османското владичество до 1864 г.
Кюстендил е бил видно административно и духовно средище

на голям дял земи по горна Струма и Вардар и че заедно с този
широк регион те дълго време споделяли еднакви исторически
съдбини. Т. нар. от автора Северна, или Горна, Македония
представлява според него изобщо „еднородна целина на език,
обичаи, носии и антропометрия. Сегашната, следователно турско-
българска граница, отбелязва Йордан Иванов, е изкуствена във
всяко отношение: тя сече на две не само горномакедонското
население, но дори малките му покрайнини Каменица, Пиянец и
1:1:1:»
Дупнишко-джумайската котловина: тя премахна духовната

традиция на една бележита и стара епархия, която е съществувала
16 века; тя прекрати общението, търговията и пресуши изворите за
благосъстоянието на Кюстендилски окръг, чиито стремежи не са
били никога обърнати на север.“1
Академик Йордан Иванов пише тези редове през 1915 г.
Тогава все още не е подписан унизителният Ньойски договор,
който откъсва българите от Босилеградско, Трънско и Цари-

бродско от България. Много по-късно друг българин, Иван
Николов, литераторът от Босилеград, с болка ще констатира,
че херметически затворената граница с България прекъсва веков­
ните търговски пътища по течението на реките към страната ни.
Това ограничава според него пазара на Западните покрайнини,

1 И в а н о в, И. Северна Македония. Исторически издирвания. С., 1906, с.
Ш—IV (предговор). Вж. също: И в а н о в, Й. Българите в Македония. Изследване и
документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика
С., 1915.

15