Page 30 - kustendilski_region

трябва да му се дават в годината, колко дене ангария трябва да
работи кесимджията на другите му близки или далечни чифлици,
колко оки масло, колко оки сирене, колко товара дърва, колко
оки въглища, колко колци, колко агнета и колко овни за байрам,

даже и колко чифта чорапи трябва да му носи всяка година
кесимджията.“10
Прави впечатление, че двата вида взаимоотношения —
чифлишки и господарлъшки — се базират на плащания в натура.
Но докато при чифликчията селянинът наемник получава за своя
труд в чифлишката земя 1/2, 1/3 или друга по-малка част от
реколтата, то при господаря ага е обратното. Селянинът му плаща

една част от своето производство като наем, наречен „юджрет“
или „кесим“. При господарските взаимоотношения селянинът,
притежател на бащиния, е по-близо до статута на чифликчията,
респективно до статута на свободния селянин. При чифлШШЗ гге
взаимоотношения селянинът е свободен наемник.
При табл. V и табл. VI се опитваме въз основа на наличните
статистически данни да определим дела на господарските и
чифлишките земи в Кюстендилски регион, както и дела на
отнетите от него земи.

При изготвяне на табл. V приложихме следния модел.
Приемаме, че в посочената в османотурския регистър графа
„засети и незасети земи“ в дьонюми (1 дьонюм=919,3 кв. м) влизат
само обработваемите земи, без горите. Част от тези земи са
засявани с различни култури, след което са оставяни на угар за
почивка, за пасища и др.
За Западните покрайнини (Босилеградско) разполагаме с

данни за 29 села. Те представляват 17,79% от всичките 163 села от
Кюстендилски регион, обхванати в таблицата. Но техният дял
според засетите и незасетите дьонюми земя е 131 520 дьонюма
спрямо общата за региона площ от 809 000 дьонюма, или 16,3% от
засятата и незасятата земя.
Разполагаме с данни за 23 македонски села (Малешевско),
които представляват 14,11% от обхванатите 163 села в региона.
Те имат 159 346 дьонюма земя, която е 19,7% от всичката земя
(809 000 дьонюма) и която Кюстендилски регион загубва още

през 1878 г. Вижда се, че тези села имат около 5% повече земя
спрямо техния брой. Тези 5% са резултат от по-големия брой
ФЕ на едно село, както и от по-голямото средно владение на една
къща.

10 Рапорт..., 7—10.

29