Page 32 - kustendilski_region

села, тяхната засята и незасята земя е 215 147 дьонюма, което прави
26,6% господарска земя в региона. Тези 215 147 дьонюма са равни
на 197 784,6 дка (215 147 се умножава по 0,9193). Ние приемаме, че
в Кюстендилски регион господарската земя е около 200 000 дка.
По-трудно е определянето на дела и на площта на чиф­

лишките земи. За целта при изготвяне на таблица VI приложихме
следния модел. Приемаме, че под селско землище се разбира не
само посочената в османотуреките документи засята и незасята
земя, но и площта на горите. Според нашите следосвобожденски
историци в зависимост от скотовъдните и главно от земеделските
нужди на селото землището се разделяло на необработена земя
(мера) и работна земя (нивя), която от своя страна се разделяла на

по-малки местности, или полюси (зони, землищни части).
I и «и :«
Напролет, когато се посявали и разработвали всички растения и
полето се раззеленявало, най-добре се забелязвало разделението
на орната земя от целината. Първата ивица култивирана земя били
градините в дворовете и край селото, а също и лозята, които се
обработвали и давали плод всяка година. Втората ивица била
орната земя, нивята за посяване с различни зърнени храни. Тя се
деляла на две части, от които през годината едната била угар, т. е.
разорана с дървения плуг и непосята, за да отлежи и почине през
зимата, и другата, посята с предзимни посеви — жито, ръж, ечемик,

или с летни — ечемик, лятна ръж, пшеница. Угърта, която отначало
заемала 50% от цялата обработваема площ, постепенно била
изместена от пролетни култури, като фасул, царевица, бостани,
зеленчуци, маслодайни растения и др.11
Съпоставяни са само селата, за които има данни за 1874 и 1893
г. По този начин автоматически отпадат селата от Босилеградско
(Западни покрайнини) и Малешевско (Република Македония)
поради липса на данни за 1893 г. Сравнението остава само за 474

839 дьонюма засята и незасята земя.
Регистрираната засята и незасята земя за 1874 г. обръщаме в
декари (474 839x0,9193). Получените 436 519,5 дка изваждаме от
867 937 дка селско землище и се получава нарастване с 431 417,5
дка.
Тъй като горите не са влизали в описа за 1874 г., то от 431 417,5
дка изваждаме 408 164 дка гори. Получава се разлика от 23 235,5
дка. Убедени сме, че тези декари са чифлишка земя. Тази земя е

била притежение на жители на гр. Кюстендил (главно мюсюлмани)

Константинов, Н. Земеделието в България преди Освобождението
СбНУ, № 26, 33—50; Г а б е, П. По земледелческия въпрос. Русе, 1890, с. 7.

31