Page 33 - kustendilski_region

и се е наричала „перакендетна“. Такива перакендетни земи не са
влизали в описа по села, тъй като техният данък емляк се е плащал
там, където са собствениците, в случая гр. Кюстендил.
Тъй като обхванатата площ от 474 839 дьонюма в табл. VI е с
43 295 дьонюма по-малко от посочените 518 134 дьонюма
кюстендилски земи в таблица V (518 134 минус 474 839 е равно на
43 295 дьонюма, или 9%), ние си позволяваме към чифлишката
земя да изчислим и тези 9%. Те се явяват поради липса на част от

съпоставимите данни за 1874 и 1893 г. За да се приближим към
действителната площ на чифлишките земи, умножаваме 23 235 дка
ЩИП
чифлишка земя по 9, разделяме на 100 и получаваме 2091 дка.
Събираме 23 235,5 дка с 2091 дка и получаваме 25 326,5 дка
чифлишка земя. Тъй като в табл. V са обхванати около пет села по-
малко, приемаме, че в сегашните български земи на Кюстендилски
регион обработваемата чифлишка земя е била около 30 000 дка.
Правилността на горното твърдение се подкрепя от сведе­

нията за господарските земи в табл. V и VI. От табл. VI се вижда
нарастване на земите с 52 184,28 дка. (Това се получава по следния
начин: 113 820 дьонюма са равни на 104 634,62 дка. От 156 819 дка
изваждаме 104 634,62 дка — получава се нарастване с 52 184,28
дка.) Обаче тук горите са 60 525 дка. Като се извадят от 52 184,28
дка 60 525 дка, се явява отрицателна разлика от 8340,72 дка. Това не
бива да ни смущава, тъй като влиянието на 8340,72 дка спрямо
цялата площ господарска земя е незначително. Освен това има
значение липсата на данни за господарските земи от Босиле­
град ско в табл. VI (113 820 дьонюма) спрямо всичките господарски

земи в Кюстендилски регион (215 147 дьонюма) от табл. V.
Табл. V показва за Кюстендилски регион 809 000 дьонюма
обработваема земя (747 713,7 дка) без горите и чифлишката земя,
или общо между 800 000 и 850 000 дка обработваема земя, тъй като
данните са за 163 села. Имаме предвид и чифлишка земя около
60 000 дка общо за региона.
През 1878 г. са откъснати 159 346 дьонюма обработваема земя
(146 486,77 дка), т. е. над 150 000—180 000 дка загубва България.

През 1919 г. от Кюстендилски регион са откъснати още
131 520 дьонюма (120 906,33 дка) обработваема земя. Но тъй като
тук статистиката е за 29 села, а се знае, че в Босилеградско има 40
села, може да се приеме, че тогава България загубва около 210 000
дка обработваема земя (без горите).
Общо след 1919 г. Кюстендилски регион загубва около 360 000
дка обработваема земя (тук поставяме и около 60 000 дка
чифлишка земя). Може да се приеме, че в Кюстендилски регион
остават между 440 000 и 500 000 дка обработваема земя.
32