Page 27 - kustendilski_region
P. 27

Втора глава

                           СВОБОДНИ И ГОСПОДАРСКИ ЗЕМИ













                   Отговор на въпроса, кои са свободните земи в Кюстендилски
             регион дават издаденият през 1858 г. Закон за земите и следващите
             допълнения и пояснения1. Законът категоризира земите в
             Османската империя въз основа на шериатското право, но
             едновременно с това определя начините, по които те могат да
            влязат в търговско обръщение. Законът постановява, че „земите,
            като ниви, ливади, кории, къшлаци, яйлъци, т. е. земите, наречени

            мирийски или вакъфски, не са мюлк (пълна частна собственост) на
            стопаните (притежателите им). Истинският им стопанин
            (собственик) е държавното съкровище (бейтюлмалът). Всеки,
            който държи във владение земи, е нещо като наемател (кираджи)
            на тези земи.“2
                   Но в действителност османските документи сочат утвърдени
            частни отношения в селското стопанство. Ирадето от 1867 г.
            предвижда разширяване на кръга на наследниците на държавните
            земи (мирие) по мъжка и женска линия до девето коляно3. Освен
            това, макар че държавните органи официално и чрез закон

            уведомили населението, че то е „нещо като наемател“ на земите си,
            те издали и указ, в който се казва: „земите в притежание на едно
            лице да бъдат действително негово имущество и негов имот в
            пълна собственост (к. а., С. Д.).“4 Указът бил във връзка с
            решението селското население да плати за 1867 г. десятък 15%
            поради получените права за унаследяване на земите до девето
            коляно. Този свръхданък от 5% трябвало да се разхвърли върху
            следващите 5 години5.


                   ‘Арнаудов, X. Държавните закони на Османската империя. Цариград,
            1871,29-44.
                   2 Извори за българската история. Т. IV. Турски извори за българската история.
            Ч. I. С., 1959, с. 111;Милкова,Ф. Поземлената собственост в българските земи
            през XIX в. С., 1970, с. 34.
                   3 В а г к а п, 0. Тйгюуе' де Торгак Мезекзъ — Торгак езеНег, 1, 1980, 359—360;
            С 1 п, Н. Озтап (оргак дйхеш уе Ьи дйгетп Ьохи1та51. Апкага, 1978, 552 р.
                   4 Извори за българската история. Т. IV. Турски извори за българската история.
            Ч. I, с. 111 и сл.; В. „Дунав“, № 175, 17 май 1876 г.
                   5 В. „Дунав“, № 175, 17 май 1876 и № 179, 31 май 1869.

            26
   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32