Page 28 - kustendilski_region

Турският историк Баркан също констатира, че режимът на
мирийските земи по времето на Танзимата приема формата на
„мюлкиет“ (право на собственост)6. Именно тези мирийски земи
Иречек и Сарафов наричат свободни7. Това са преди всичко

земите, които влизат в търговски оборот, могат да бъдат свободно
продавани, залагани и наследявани и техните нотариални актове
(тапиите) удостоверяват собствеността им. Искаме да подчертаем,
че тук влизат не само земите на обикновения стопанин, но и
чифлишките земи в техния чист вид, т. е. чифлиците, чиито земи
имат същия статут. Тези чифль шиI земи са коренно различни от
господарските, които за съжаление в османотурските документи са

посочени също като чифлици. Поради това смесване на понятията
определянето на дела на чифлишките земи е много трудно. По
принцип няма ясно определена граница между по-едрото
земеделско стопанство — над 200, 300 или 500 дка, и стопанството,
организирано като чифлик, със съответните селскостопански
сгради със същата големина. Такива по-едри земевладения са
имали и немалко българи. Но специално в Кюстендилски регион
основните притежатели на чифлици са били предимно
мюсюлмани.
В Рапорта се казва, че тези земи са се обработвали от

исполджии, наречени още ортакчии, или момци. Исполджиите
вземали от господаря на чифлика една част от земите му да я
обработват на исполица. Някои от тях имали и собствена земя,
която не е била достатъчна за прехрана. Тези земеделци се
преселвали обикновено със своите животни в чифлика или в
къщите на чифликчията и получавали семето за посев на нивите.
След вършитба всичкото жито се деляло на две между

чифликчията и работника, без да се вади семето.
Момците са били бекяри или женени хора с деца от всякаква
народност — българи, мюсюлмани, цигани. Някои от тях също
имали своя земя, която давали на исполица.Те се пазаряли от агите
(особено на по-малките чифлици) за шест месеца или за година
(обикновено от Димитровден до Димитровден). Заплащано им
било в натура. Например Хаджи Паша давал следното на момък за
една година: 50 кутли (по 20 оки) жито, 2 кутли земя за ръж, 2 кутли
земя на овес, 12 оки сол, половин волска кожа за опинци, 1 леха
н;|;н1
царевица,! леха бостан8.

бВагкап,й. Цит. съч., с. 379.
Рапорт на комисията, изпратена в Кюстенди пети окръг да изучи
положението на безземлените селяни. С., 1880 (съст. Иречек и Сарафов), с. 10.
8 Пак там, 7—8.

27