Page 29 - kustendilski_region

И така чифлишката земя се обработва от наемна работна ръка
под няколко форми: на исполина (наполовина), на кесим (за каквато
част има уговорка да взема ортакчията) или просто от наети
момци, орачи, копачи, жътвари и т. н. Такива едри земевладелци са
можели когато пожелаят да развалят договора с наемниците. Друг

е въпросът, че много селяни са обработвали над 10 години такава
земя и след Освобождението правителството ги причислява към
господарските, в смисъл, че им отпуска заем и право да изплатят
тапиите си наравно със селяните от господарските земи.
Къде всъщност е разликата между истинските чифлици и

чифлиците, които някои изследователи правилно наричат
„господарски“, „агаларски“ или „кесимджийски“. Най-наложен е
терминът „господарлък“ от славянското „господар“, което влиза и
в говоримия турски език. След него се нарежда и употребата на
„агалък“, тъй като агата (богатият турчин) разполага със земята на

селяните. И „кесимджийски“, защото селяните от такива земи
плащат кесим (рента) на господаря ага.
Агата е този, който има тапия за половин, едно или повече
села. Но той (за разлика от чифликчията) не може да изпъди
селяните от техните земи, не може да ги продава или залага.

Навремето селяните са имали тапии за земите си, загубили са
ги по различни поводи, но продължават да се считат за
собственици. В този смисъл отново в османотурските документи
е допуснато объркване, защото тапиите на господарите аги не
са като тапиите за свободните земи. По-правилно е да бъдат

наричани „берати“, както са били наричани документите на
спахиите, които са събирали данъците на отдадените им села
преди Танзимата.
Турският историк Иналджик приема, че системата
„господарлък“, или „агалък“, наречена „юджерети арази“ (наемане

на земя), включва различни плащания и услуги, които в
действителност са комбинация от новата чифлишка система със
старите феодални обичаи9. „Съвсем друго е положението на
кесимджията, се казва в Рапорта на Иречек и Сарафов, той
наистина живеел в своя къща, но всичката земя, която селянинът
наследствено обработва (бащиния), даже и земята, на която е

направена тази къща, била на спахията (тъй наричат селяните
своите господари), който самоволно определял колко кутли жито

’1па1с1к, Н. Тапата!уе Ви1^агте$е1е$1. Апкага, 1943, 95; Iп а 1 с 1 к, Н. ТЬс
Етег^епсс оГ В1& Рагтз, „схйПскз“, 8!а!е, ЬапШогсЬ апд Тепап1з. — Тигска, 1983,
121-122.

28