Page 38 - kustendilski_region
P. 38

Така оформената табл. VII изненадва. Вижда се, че при
          господарските земи средното владение е 98,39 дьонюма срещу
          101,08 дьонюма общо за региона. При това в Западните покрай­
          нини средното владение в господарските селища е средно с 5

          дьонюма по-голямо. Средното владение в македонските села не е
          най-голямо. То е 97,07 дьонюма.
                 Най-голямо е средното владение в Црешньово (сега в Бълга­
          рия) — 613 дьонюма, следвано от Кислинче ябанджи — 514
          дьонюма, което остава в днешна Република Македония. Гурба­
          йовци с 444 дьонюма е в днешна България, но следващото село
          Плоча с 286 дьонюма средно владение остава в Западните българ­
          ски покрайнини в днешна Сърбия.
                 Относително големите поземлени владения в Кюстендилски

          регион не са гаранция за особено доходно земеделие. От Изло­
          жението за състоянието на Кюстендилско окръжие през 1900—1901
          г. (с. 20) се вижда, че засетите с жито площи са на четвърто място
          след засетите с ръж, ечемик и овес. Но тук не са отразени засажде-
          нията с ябълки, сливи, круши и тютюн:

          пшеница 32 698 дка; общ добив 2 116 808 кг, или 64,9 кг/дка
          смес 15 275 дка; общ добив 848 184 кг, или 55,5 кг/дка
          ръж 104 730 дка; общ добив 6 338 221 кг, или 60,5 кг/дка
          ечемик 42 463 дка; общ добив 3 264 952 кг, или 76,9 кг/дка
          овес 37 836 дка; общ добив 3 637 865 кг, или 91,1 кг/дка

          царевица 22 362 дка; общ добив 1 770 980 кг, или 74,2 кг/дка
          просо 3275 дка; общ добив 141 877 кг, или 43,3 кг/дка
          елда 769 дка; общ добив 11 516 кг, или 15,0 кг/дка
          картофи 752 дка; общ добив 121 793 кг, или 162,0 кг/дка
          коноп — общ добив 17 282 кг —


          Общо 260 160 дка засята земя.

                 От данните в табл. V—УП можем да направим следните
          обобщения:

                 1.  Земите в Кюстендилски регион са били свободни и госпо­
          дарски. Те са заемали около 800—850 000 дка обработваема площ.
                 2.  Към свободните земи са спадали и чифлишките. Свобод­
          ните земи са притежавани с тапии от българи и турци, обра­
          ботвани са със собствен или наемен труд и са влизали в търговски
          оборот. Те са били около 600—650 000 дка.

                 3.  Господарските земи са били с много по-различен статут от
          чифлишките, въпреки че в османотурските документи и едните, и
          другите са наричани „чифлици“, и едните, и другите са били прите­
          жавани с тапии.

                                                                                                            37
   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43