Page 38 - kustendilski_region
P. 38
Така оформената табл. VII изненадва. Вижда се, че при
господарските земи средното владение е 98,39 дьонюма срещу
101,08 дьонюма общо за региона. При това в Западните покрай
нини средното владение в господарските селища е средно с 5
дьонюма по-голямо. Средното владение в македонските села не е
най-голямо. То е 97,07 дьонюма.
Най-голямо е средното владение в Црешньово (сега в Бълга
рия) — 613 дьонюма, следвано от Кислинче ябанджи — 514
дьонюма, което остава в днешна Република Македония. Гурба
йовци с 444 дьонюма е в днешна България, но следващото село
Плоча с 286 дьонюма средно владение остава в Западните българ
ски покрайнини в днешна Сърбия.
Относително големите поземлени владения в Кюстендилски
регион не са гаранция за особено доходно земеделие. От Изло
жението за състоянието на Кюстендилско окръжие през 1900—1901
г. (с. 20) се вижда, че засетите с жито площи са на четвърто място
след засетите с ръж, ечемик и овес. Но тук не са отразени засажде-
нията с ябълки, сливи, круши и тютюн:
пшеница 32 698 дка; общ добив 2 116 808 кг, или 64,9 кг/дка
смес 15 275 дка; общ добив 848 184 кг, или 55,5 кг/дка
ръж 104 730 дка; общ добив 6 338 221 кг, или 60,5 кг/дка
ечемик 42 463 дка; общ добив 3 264 952 кг, или 76,9 кг/дка
овес 37 836 дка; общ добив 3 637 865 кг, или 91,1 кг/дка
царевица 22 362 дка; общ добив 1 770 980 кг, или 74,2 кг/дка
просо 3275 дка; общ добив 141 877 кг, или 43,3 кг/дка
елда 769 дка; общ добив 11 516 кг, или 15,0 кг/дка
картофи 752 дка; общ добив 121 793 кг, или 162,0 кг/дка
коноп — общ добив 17 282 кг —
Общо 260 160 дка засята земя.
От данните в табл. V—УП можем да направим следните
обобщения:
1. Земите в Кюстендилски регион са били свободни и госпо
дарски. Те са заемали около 800—850 000 дка обработваема площ.
2. Към свободните земи са спадали и чифлишките. Свобод
ните земи са притежавани с тапии от българи и турци, обра
ботвани са със собствен или наемен труд и са влизали в търговски
оборот. Те са били около 600—650 000 дка.
3. Господарските земи са били с много по-различен статут от
чифлишките, въпреки че в османотурските документи и едните, и
другите са наричани „чифлици“, и едните, и другите са били прите
жавани с тапии.
37

