Page 79 - kustendilski_region

превръща в паричен, но за житните култури той продължавал да се
изплаща в натура. Когато реколтата узреела, производителят
съобщавал на съответните органи и идвала комисия, която
премервала производството и отделяла десятъка. За житните
култури имало четири начина за събиране на този данък: 1) когато
реколтата е на снопи; 2) когато тя е овършана; 3) по мостра; 4) по
преценка. Най-изгодно за селяните било събирането на зърно, тъй

като житото не се задържало по нивята11.
До Танзимата единственият начин за събиране на десятъка
бил чрез илтизам (откуп). Откупвачът се стараел с помощта на
злоупотреби да извлече максимум печалби. Ето защо илтизамът
бил осъден строго от Гюлханския хатишериф през 1839 г. и съби­
рането на десятъка било предоставено на държавни чиновници12.
Тези чиновници не можели да се справят с новите си длъжности (те
задържали реколтата по нивите и не успявали да се отчитат пред

висшестоящите си органи със съответните суми). За да избегне
загубите, още в 1841 г. султанската власт възвърнала даването на
десятъка под наем и през 1855 г. издала специален закон, който
регламентирал отдаването му на търг. Неуредиците били обаче
така големи, че през 1859 г. фискът разрешил в Румелия
натуралният данък да се замени с паричен. Наредено било да се
сумира десятъкът за всяка каза и село през изтеклите пет години
(1856—1860), да се раздели на пет и получената сума да се изисква
занапред като равностойност на десятъка13.
Табл. XXVI представлява списък на казите в Кюстендилски
санджак, а именно Кюстендил, Щип и Радовище, както и сумите,

изчислени въз основа на петгодишно постъпление на десятъка
и които за в бъдеще ще бъдат считани за фиксиран размер за
дадена каза.
От таблицата се виждат нарастването и намаляването на деся­
тъка от земеделските произведения в зависимост от плодородието
на годината. Една пета от паричната му равностойност за 5

11 V о ип & О. Согрз «Ле дгоК оНотап. Т. 5. ОхГогд, 1906, 305—309. Н еН-
Ъ о г п, А. Г>гой риЪПс е1 аНтткГгаНГ де 1’Етрйе ОПотап. Т. 2. У1епп-Ье1рав, 1912,
20—22; Вж. Дунав, № 674,10 май 1872; Архив Н. Геров, НБКМ, БИА, ф. 22, а.е. 621,
л. 28-32.
12 Д о р е в, П. Документи за българската история. Т. 3 (1594—1872). С., 1940,
с. 249.
13 Дунав, № 6, 7 апр. 1866. Вж. и таблиците за определяне на средния размер
на десятъка по системата „тахмис“ и за приходите от тази система по кази в
Дунавския вилает (НБКМ, Ориент, отд. ф. Рс, а.е. 66/7). Документите са преведени
от С. Драганова (Материали за Дунавския вилает. С., 1980, раздел I).

78