Page 78 - kustendilski_region

Що се отнася до селата от днешна Република Македония,
увеличението на данъците им е пропорционално на увеличението
за региона. То е 17% спрямо общото увеличение за казата, а
казахме, че засетите и незасетите земи са представлявали 18%.
Увеличението на данъците в сегашните кюстендилски села е

68%, приблизително каквато част представляват техните засети и
незасети земи. Може да се приеме, че за десетилетието преди 1874
г. в тази част на Кюстендилски регион са построени повече сгради,
които са носели повече приходи на населението.
Изброените дотук преки парични данъци са имали важно
значение като постъпления в османската хазна, но техният дял е
бил незначител в сравнение с постъпленията от земеделската и

животновъдната продукция.
Данъкът десятък в размер на 1/10 от основните селско­
стопански произведения бил основа на османската данъчна
система. Най-голямо значение имал десятъкът от зърнените храни
и другите култури на полевъдството (юшур). Той бил най-до-
ходното перо на имперската хазна. През 1864—1867 г. осигурявал
40% от държавните приходи в Дунавския вилает, а заедно с деся­
тъка от овцете и козите (ресми агнам) и данъка от свинете (ресми
джанавар) достигнал 66% от данъчните постъпления на вилаета9.
За съжаление ние не разполагаме с десятъчните регистри

(юшур дефтерлери) за Кюстендилски регион. Вероятно специал­
ният статут на областта е причина регистрите по села и по ханета,
които са отразявали по-точно състоянието на населението, да
бъдат укрити. Според Горан Тодоров на 6 юли 1880 г. Драган
Цанков наредил на българския дипломатически агент в Цариград
М. Балабанов да поиска от Високата порта „тефтерите на
замледелческите каси, като й даде да разумее, че с изпращането на

тия тефтери ще се улесни въвеждането на турците във владение и
да протестира, че още не е върнала емлячните регистри“10.
Все пак считаме за необходимо да внесем известни пояснения
върху десятъка, след което по косвен път да изчислим паричната
му равностойност.
По стара традиция десятъкът се събирал в натура. Но с
развитие на стоково-паричните отношения натуралното облагане
на населението се очертало като основна пречка за по-нататъшния

прогрес в селското стопанство. Десятъкът започнал да се

^Икономиката на България до социалистическата ревогпоттия С., 1969, с. 273.
Тодоров, Г. Политиката на българското буржоазно правителство по
аграрния и бежанския въпрос след държавния преврат от 1881 г. (1881—1886 г.) —
Исторически преглед, 1961, № 2, с. 6.

77