Page 81 - kustendilski_region

системата „тахмис“. Защото посоченият в таблица XXVII десятък
(нараснал над 3 млн. през 1873 г.) е бил по-нисък от действителния.
Откупвачът е трябвало да има печалби, имало е и злоупотреби.
Въпреки взетите мерки от страна на държавата15, от-
купничеството на данъците допринесло много за увеличаването на
корупцията и финансовите неуредици в империята16. То създало
значителна прослойка от хора, забогатели от откуп на данъци. Сам
Мидхат паша признавал, че откупите на данъците му донесли
големи доходи17. Съдружниците от голямата еврейска фирма Арие

закупили десятъка от зърнените храни на много села. Те ходели да
ги събират с помагачи турци, на които плащали по 100—200 гроша
месечно18. Тук е интересно да се отбележи писаното от Иван
Хаджийски, че когато ютурът се е събирал от турците, населе­
нието винаги намирало начин да укрие част от продуктите
(крадените храни Бачо Киро продавал за сметка на Комитета), но
когато се събирал от български закупчици, селяните пропищявали.
Такива юшурджии при определяне на данъка броели например

пипера не на отделни гнезда, а всеки стрък поотделно19.
Все пак в Кюстендилски регион от 175 села откупчици българи
са само 35, останалите са мюсюлмани. Това са сведенията за 1869
г., които поместваме в скоби при данните от земите в стати­
стическите приложения на раздел П. В следващата табл. ХХУШ
правим съпоставка между размерите на засятата и незасятата земя
и десятъка, отдаден на откупчици. Разполагаме със съпоставими
данни за 153 села, което прави 85% извадка, достатъчно надеждна
за изводи. А тук изводите са много съществени. Статистиката
показва, че най-висок среден десятък на дьонюм от 3 гроша (което

значи 30 гроша среден доход на дьонюм) се пада на селата от
Западните покрайнини и на господарските села — със среден доход
на дьонюм 29 гроша. Това означава, че тук е имало много чифлици,
чиито собственици не са били жцтели на селата.
За по-ясно ще се върнем към нашия модел с. Деирмен Дере
(Слокощица) — таблица 44 от статистическите приложения. Село-

15 Д о р е в, П. Документа..., с. 374; Дунав, № 661, 22 март 1872, № 669, 22 апр.
1872, № 992, 27 юли 1875 и № 998, 17 юли 1875; Напредък, № 60, 20 септ. 1875;
Източно време, № 23, 19 юли 1875.
16 С в р а к о в, Г. Данъци и данъчна политика на домонополистическия
капитализъм. — Трудове на ВИИ „К. Маркс“, 1968, № 3, с. 127.
17 Ф а д е е в а, Е. Мидхат паша. Жизнь и деятельность. М., 1977, с. 17.
18 К о с е в, К. За капиталистическото развитие в българските земи през 60-те
— 70-те години на XIX в. С., 1968, с. 34.
19 X а д ж и й с к и, Ив. Оптимистична теория на нашия народ. С., 1974, с. 92.

80