Page 80 - kustendilski_region

последователни години е 1 175 269 гроша (Щипска и Радовишка
каза посочваме за сравнение). Ако разделим тази сума на обра­
ботваемата земя от около 850 000 дка, получаваме около 17 гроша
приблизителен среден доход от 1 дка.

Таблица XXVI

Разпределение на десятъка по системата „тахмис“ (грошове/пари)

Кюстендилска Щипска Радовишка Общо
каза каза каза

1856 610 033 1 701 052 588 915 2 900 000
1857 1 583 950 1 622 361 998 689 4 205 000
1858 1 282 602 1 313 708 808 690 3 405 000
1859 1 224 108 1 253 812 772 080 3 250 000
1860 1 175 653 1 158 415 561 105 2 895 173

Общо 5 876 346 7 049 348 3 729 479 16 655 173
1/5 част: 1 175 269/8 1 409 869/4 745 895/12 3 331 034/4

Обаче твърде скоро системата „тахмис“ претърпяла крах.
Получило се чувствително намаление на държавните приходи,

недоволствали селските стопани. Фискът отново преминал към
отдаване десятъка на търг чрез откупчици. Въпреки че не разпо­
лагаме с десятъчните регистри (юшюр дефтерлери) за региона,
имаме на разположение сумите на илтизама по села. Тези сведения
са сериозна податка за размера на десятъка в Кюстендилска каза.
Движението на илтизама за периода 1867—1873 г. е представено в
таблица XXVII.

Таблица XXVII
Стойност на десятъка в Кюстендилска каза, отдаден
на търг чрез откупчици

Грошове

1867 1 870 622
1868 2 112 890
1869 2 166 275
1872 2 838 676
1873 3 171 062

Вижда се чувствително нарастване на десятъка, но не трябва
да се забравя, че и земеделската реколта се е увеличавала14. Оказва
се, че населението е сбъркало, като е протестирало срещу

ЧашреДМЛ аск$оп. Ва1кап Есопопнс Н1з1огу, 1550—1950. ТпЛапа
ЕГшуегзШу Рге58, 1981, 159-201.
79