Page 82 - kustendilski_region
P. 82

Таблица XXVIII
                       Разпределение на десятъка, отдаден на откупчици за 1869 г.


                                                 Земи                     Десятък               Средно
               Област          Села                                                            грошове
                                (бр.)     дьонюми         %         грошове           %        на един
                                                                                               дьонюм


           Западни
           покрайнини             29       132 207         18%         401 500       20%           3,0
           Македония              22       138 300         18%         320 860        16%          2,3
           Кюстендилско         102        481 281         64%       1 251 474       64%           2,6
           Общо                 153        751 788         100       1 973 834       100           2,6

           От тях
           господарски           55        192 966         26%         560 770       28%           2,9


           то е имало 4662 дьонюма земя. Десятъкът, отдаден на откупчик (в
           случая българин с поръчител турчин), е бил 29 500 гроша. По­
           лучава се среден десятък на един дьонюм 6,3 гроша. Това е така,
           защото голяма част от земята в селото е била перакендетна, т.е.
           чифлишка. Тази перакендетна земя, както вече казахме, не е била
           описана в селото, но при събиране на десятъка системата е била

           друга. Откупвачът е събирал десятъка в натура и в пари в самото
           землище на селото, т. е. 4662 дьонюма не са били действителното
           землище. Според таблица 44 действителната работна земя през
           1893 г. е 7555 дка (8218 дьонюма). Или реалният среден десятък от
           дьонюм е бил много по-нисък. Безспорно е, че по-високият среден
           десятък показва неописана чифлишка земя.
                  Именно тази съпоставка от таблица ХХУШ показва, че в

           господарските села е имало и турски чифлици. Според регистъра
           от 1869 г. няма откупчици българи в господарските села. Може би
           там откупчиците са били самите господари аги.
                  В селата от Малешевско (Република Македония) на 18% от
           земята се пада 16% от десятъка. Считаме, че и там е имало едри
           земевладения и чифлици, но техните собственици са живеели в
           земите си. Все пак има изключения. Например в с. Летница
           (таблица 97 от статистическите приложения) средният десятък на

           дьонюм е 4,5 гроша. Следователно в селото е имало перакендетни
           земи. Същото се отнася за с. Мещина (таблица 110 от стати­
           стическите приложения) — 4,8 гроша среден десятък на един
           дьонюм. В с. Требтопище десятъкът на един дьонюм (таблица 149
           от статистическите приложения) е 4,2 гроша.
                  Средният десятъчен доход от дьонюм, който сме посочили в

           статистичските приложения, показва, че от Босилеград ските села с


           6 Кюстендилски регион...                                                                       81
   77   78   79   80   81   82   83   84   85   86   87