Page 91 - kustendilski_region
P. 91
СТАТИСТИЧЕСКИ ПРИЛОЖЕНИЯ
Разяснителни бележки
Статистическите приложения съдържат 178 таблици (за 177
села плюс гр. Кюстендил, който е само маркиран с данните за
овцете).
Показателите са еднотипни, което е причина някои таблици да
имат повече или по-малко празноти. (Там където липсват данни е
поставено тире.) Обаче представителността на статистическите
данни е достатъчно голяма за надеждни изводи.
Всяка таблица съдържа следните точки:
I. Име и идентификация на селото. След селата, които днес са
в Република Македония, е посочено само Македония; след селата,
които днес са в Сърбия, е посочено Западни покрайнини; след
селата, които днес са в границите на България, е посочено
Кюстендилско. Ако селото е господарско, това е посочено в скоба.
П. Население (пйГиз)
Основен регистър е описът на мъжкото население от 1874 г.
със сигнатура Кс 8/5. В същия регистър е дадено и старото мъжко
население (пйГиз-х касйш). Тъй като годината не е посочена,
приемаме 1864 г., когато започват описите в новосъздадения
Дунавски вилает.
От „Енциклопедичен речник Кюстендил“ сме извадили оста
налите данни за населението: 1866 г., 1880 г. и 1900 г. Имаме изве
стни съмнения за общия брой на мъжете и жените, посочени за
1866 г., тъй като по това време е описвано само мъжкото населе
ние. Не е посочена и сигнатурата на регистъра. Изглежда, че авто
рите са умножили мъжкото население по индекс 2. За по-голяма
прегледност в таблиците и ние сме умножили мъжкото население
от 1874 г. и старото мъжко население (приета 1864 г.) по индекс 2.
Ш. Земя (дьонюми) (Агахх — допит)
Това е засята и незасята земя от регистър КС 8/5. В скоби сме
посочили отдадения на откупчици чрез търг десятък в грошове. До
него пак в скоби е изчислен средният десятък на дьонюм.
Посочваме и средната площ владяна земя на едно домакинство
(Ьапе). Декарите земя за 1893 г. са взети от „Енциклопедичен
речник Кюстендил“ (посочваме в скоби колко декара от тях са
били гори, тъй като горите не влизат в данните за 1874 г.).
90

