Page 87 - kustendilski_region

Средно на глава мъжко население по 20 гроша данък от
покрити и непокрити имоти.
в) теметуат — 3% от всеки неземеделски доход.

Приблизително средната стойност изчисляваме по следния
начин: 156 502 гроша данък теметуат : 33 909 мъже = 5 гроша.
Средно на глава мъжко население по 5 гроша данък теметуат от
неземеделски доходи.
г) бедели аскерие — по 27,78 гроша военен данък от всяка
мъжка глава.
3. Общо преки данъци към държавата на глава мъжко насе­
ление се получават приблизително по 165 гроша, а на глава хри­
стиянско мъжко население 193 гроша (+ 28 гроша военен данък).

4. Освен тези данъци селяните от господарските села са
плащали наем на господаря ага, който се равнявал на около 1/20 от
земеделската и животинската продукция.
Този наем изчисляваме по следния начин: 140 гроша данък от
животинска и земеделска продукция, разделен на 5 (или 1/20) е
равно на 28 гроша.
Приемаме, че средно на мъжка глава от господарските села се
е плащало допълнително по 28 гроша, или около 100 гроша наем
средно на хане.
5. Като имаме предвид, че населението е било 33 909 души

мъже, а ханетата 10 280 броя, се получава средно по 3 глави мъжко
население. При това положение може да се приеме, че едно хри­
стиянско домакинство от Кюстендилски регион е плащало около
600 гроша преки данъци към държавата. Ако това домакинство е
работело господарска земя, прибавяме още 100 гроша наем към
господаря, или всичко 700 гроша. Отделно населението е плащало
различни косвени данъци и такси, които не са били високи.
6. Ние сме съгласни с Г. Данаилов, който още през 1896 г.

констатира, че в своя законен размер данъците през турско време
не са били „страшни“, но финансовата администрация не е била в
състояние да се справи със злоупотребите и особено със
събирането на данъците чрез откупчици26.
7. Поради това още преди 1878 г. редица господарски села
успяват да платят тапиите си на агите. Но едва през 1885 г. на IV
обикновено народно събрание се стигнало до окончателно
решение за изкупуване на господарските земи и на тези чифлишки,
където селяните са работили най-малко 10 години.

26 Д а н а и л о в, Г. Нашата финансова политика. — Сп. Българско
икономическо дружество, отд. 3, 1896, № 7, с. 466.

86