Page 89 - kustendilski_region

да получат отново своите тапии за собственост, само в
Кюстендилски регион остават около 200 000 дка работна земя,
която не е свободна, не влиза в търговски оборот и е господарска.
Останалите земи в сегашните български граници след тан-

зиматските реформи са вече свободни, принадлежат на християни
и на мюсюлмани и влизат в търговски оборот. Те се обработват от
самите собственици, от наемници, под наем или са организирани
като чифлици със селскостопански сгради сред работната земя.
Каква е социалноикономическата и етнодемографската разли­
ка между господарските села спрямо селата в целия Кюстендилски
регион?
Настоящото изследване показва, че социалноикономическото

положение в господарските села не се различава съществено от
това на селяните от свободните села. Ние изчислихме, че средно на
домакинство се падат около 600 гроша преки данъци. Селяните от
господарските села плащат още допълнително на господаря около
100 гроша средно на домакинство. Или ако приблизително
приемем, че свободните и господарските села имат плащания в
натура и пари към държавата, чиято равностойност е около 600
гроша на година, то под форма на натурални, ангарийни и
паричини задължения към агата трябва да прибавим още около
100 гроша наем от страна на всяко господарско домакинство.
Една част от господарските села се откупуват от агите още

преди 1878 г., останалите получават своите нотариални актове едва
в края на XIX в., когато изплащат отпуснатия им от българската
държава изгоден заем.
Що се отнася до етнодемографското сравнение на госпо­
дарските и свободните села, то разликата е по-съществена.
Господарските села са населени винаги с християни — около
20 000 души. Техните господари са винаги мюсюлмани. Тези
мюсюлмани могат да имат своя собствена земя в господарските

села под формата на истински чифлик, но не живеят там. Те са
жители на Кюстендил или на друг по-голям град. Не са преки
участници в селскостопанската продукция. Преки участници са
селяните от господарските села, които работят и като наемници в
казаните по-горе истински чифлици, в съседни свободни села или в
града. Те имат също така добра земеделска и животновъдна
продукция, както и останалите селяни, която предлагат свободно
на пазара. Но те избягват да притежават приходоносни имоти, като
дюкяни, воденици, тепавици и др., тъй като земята е на господаря

и трябва да плащат допълнително наем.

88