Page 86 - kustendilski_region
P. 86

постепенно (екс юсю) годишен кесим; 4. Когато агите изкарвали на

           селска земя стока и с това усвоявали ливадите, та и цялото село
           (притиснали селото със стока) или пък агата искал награда за
           „нагюбрюването“ на земята, която селяните започнали да
           обработват, а тази награда се обръщала полека-лека в кесим.
                 Някои села, като Драгойчинци и Црешньово, са се откупили
           преди Освобождението, но въпросът, както вече беше казано,
           добива своя официален, държавен характер след това. Своевре­
           менно и Турция връчва на 20.1.1883 г. нота на България, в която се

           констатира, че притежателите на чифлици в Кюстендилски окърг
           не получавали нито произведения, нито кириите си (наемите си).
                 Поради тези и най-различни други усложнения въпросът се
           решава едва със закона от 28. П. 1885 г. Член 7 определя размера и
           вида на земите, които трябвало да вземе някогашният исполджия
                                                                                  н»:|
           или кесимджия: 8—15 уврата ниви за всеки член на семейството;
           2—6 уврата ливади за семейство, не повече от 100 уврата. Според

           чл. 32 правителството отпуска 800 000 лв. за турските земевла­
          делци. От 200 до 450 лв. се падали на едно семейство. Който не си
           изплатял дълга за 5 години, загубвал правото си над земята.
                 В заключение можем да обобщим данните от таблиците така:
                 1.  Селяните в Кюстендилски регион са плащали всички преки
          и косвени държавни данъци, както населението в целия Дунавски
          вилает.
                 2.  След Танзимата в Кюстендилски регион се оформят четири
          основни преки данъци:

                 а)  юшур — 10% десятък от земеделската и животинската
          продукция (за овцете по 4,5 гроша на глава и за свинете по 3
          гроша).
                 Приблизително средната стойност изчисляваме по следния
          начин:

                 3 171 062 гроша десятък : 33 909 мъже = 93 гроша
                 353 301 овце х 4,5 гроша данък : 33 909 мъже= 46 гроша
                 15 112 свине х 3 гроша данък : 33 909 мъже = 1 грош


                                                                                     140 гроша
                 Общо данък от земеделие и животновъдство на глава мъжко
          население 140 гроша.
                 б)  емляк — 4 %о от оценката на недвижимото имущество и 4%
          и д ж а р, ако то дава неземеделски приходи.
                 Приблизително средната стойност изчисляваме по следния
          начин:

                 643 248 гроша данък емляк 4- 15 747 данък иджар : 33 909 мъже
          = 20 гроша.


                                                                                                          85
   81   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91