Page 88 - kustendilski_region

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В османската историография остава неразрешен въпросът за
характера на земеделието след премахването на спахилъка.
Въпреки многобройните изследвания специалистите по този
въпрос не могат да отговорят каква част от земята влиза в
търговски оборот и каква част от нея търпи известни ограничения,
подобни на тези от тимарската система.
Една от основните причини за това е уеднаквяването на
терминологията в османотурските документи при описа на земите

и техните владелци. По принцип след Танзимата не е важно дали
една земя е мюлк (пълна собственост) или мирие (държавна
собственост). Ако един собственик има тапия (нотариален акт) за
земята си, била тя малък парцел или пък по-голямо поземлено
владение, понякога наричано чифлик, и ако той може да продава,
купува и унаследява тази земя, то тя е свободна буржоазна

собственост независимо от начина на стопанисване и обработване.
Но се оказва, че голяма част от земите в Османската империя
(Анадола, Македония, Албания, Босна, Гърция и др.) са наречени
погрешно чифлишки. Техните господари аги имат тапии за
половин, едно или много села и събират наем от селяните.
Последните са загубили по една или друга причина своите
нотариални актове, но смятат парцелите, които обработват, за
своя собствена земя, наречена бащина. Тя се унаследява от баща
на син, но не може да се продава.

Господарят ага въпреки че има тапия също не може да
разполага с такава земя, както едрите земевладелци и чифликчии с
истински тапии. Тапията на господаря ага би трябвало да се нарича
берат, както при спахиите, защото агите не могат да разполагат
със земите на селяните както при свободните земи. Ето защо в
историографията такива земи са наречени господарски, агаларски

или просто кесимджийски. Те трябва много отчетливо да бъдат
отделени от истинските чифлици. Само тогава може точно да се
определи характерът на земеделието в Османската империя.
Що се отнася до българските земи под османска власт, ние
вече можем точно да посочим, че след Видинското въстание
от 1850 г., когато селяните от Северозападна България успяват

87