Page 90 - kustendilski_region

Кюстендилски регион е интересен с още един особено важен
факт за нас българите. Преди 1878 г. регионът е каза към
Дунавския вилает. Знае се, че определянето на границите на казите
в Османската империя се базира на географски, икономически,
етнически и демографски условия. Независимо от съществуващата

от векове неделимост на казата още през 1878 г. според клаузите на
Берлинския договор изкуствено са откъснати от България около
150 00 дка работна земя, принадлежаща към най-плодородните и
големи села в региона.
През 1919 г. според клаузите на Ньойския договор отново са
откъснати около 210 000 дка работна земя (днешното Босиле­

град ско) главно от бивши господарски села, но както вече казахме,
достатъчно развити икономически.
И така благодарение на несправедливата намеса на Великите
сили само от Кюстендилски регион с площ около 850 000 дка
работна земя са откъснати около 360 000 дка.
Отделените през 1878 г. села с около 15 000 души население,
които днес са в границите на Република Македония, са населени с
2/3 българи и 1/3 мюсюлмани.
Отделените през 1919 г. села, които днес са в Сърбия, са

населени с около 25 000 българи. И докато за тях все пак се говори,
че са наши родни братя от т.нар. Западни български покрайнини,
то около 10 000 души българско население от Кюстендилски
регион беше напълно приобщено към останалото македонско
население. Ето защо се получи известно отчуждаване на това
население от майката родина.
Българите от Западните покрайнини разчитат на нашата

подкрепа и закрила и ние сме длъжни да им помогнем. Това не са
„разправии за гори и ливади“, както се изразяват някои сръбски
ръководители. Населението от Западните покрайнини е наше
българско, със своя българска история и добро икономическо
развитие, изкуствено изостанало след откъсването му от България.

89