Page 233 - trnski_kraj

Вториятъ день пакъ има черковна служба, за която се събира много народъ —
преимуществено младежи. Следъ свършване на службата, свещеникътъ въ слу­
жебните си одежди, на чело съ черковните знамена и заобиколенъ отъ богомолците,
тръгва да заобикаля делата плодородна область1) подъ ударите на клепалото и
песики подходящите за случая литии, а богомолците:

Крсти носимъ бога мблимъ — господи помилуй
Да зароси ситна роса — господи помилуй
Да се роди жито, просо — господи помилуй.

При обиколката си се спиратъ при известни стари дървета, гдето свещеникътъ
оставя миро. Тия дървета се наричатъ свещени и никой не смее да сече отъ техъ
защото ще „посъне“. Тая процесия се нарича „крстоноше“.
Следъ обиколката изъ нивята се връщатъ въ града и обикалятъ отъ кжща на
кжща съ цель попътъ да „роси“ останалите тамъ жени и деца. По кжщитК той
получава жито или царевица.2) които требва да му бждатъ поднесени отъ госпо-
дарката на кжщата и то въ сито.
При преминаването на „крстоношете“ презъ града — жените оставятъ малките си
деца предъ попа, за да ги прескочи. Следъ обедъ въ 4 ч. гражданите, отъ всички
махали, излизатъ на местностьта св. „Троица“ за „светъц“3). Тукъ като и на
„цуруовдън“ свещеникътъ извършва установения обредъ и после се почватъ яденето
и пиенето, „стари шдну и пйвну, млади попо1у и рйпну“ —докато се свърши деньтъ.

СПАСОВДЕНЬ

Звънъ камбаненъ щомъ удари, „Крсти носимъ, Бога молимъ
Ще се сбератъ млади, стари I о-спо-ди по* ми-дуй“.
Съсъ свещеника народенъ
Да празднуватъ день Гоеноденъ. Доръ полето обикалятъ,
Въвъ селото волъ заколятъ
Съ кръстъ застава попъ напредъ, И раздаватъ го на всички
А следъ него всички въ редъ Въвъ земнннигЪ панички.
Съсъ хоругвите църковни
И свещените икони. Свети Спасъ се тъй пращнува
И отъ радость се ликува.
Ще преминатъ презъ полето, Щомъ заветътъ се изпълни
Съсъ сеитби то засето. Съ плодъ хамбари ще сж пълни,
Знакъ църковенъ ще се вее (с. Реяновци)
Попъ съ народа ще запее : (Димитъръ Тончевъ)

С в. Мин а. Верва се, че той помага на всички, които сж си изгубили нещо, каквото
и да било то пари, волъ, конь и пр., за да го намерятъ, стига само да му се
молятъ и палятъ свещи. Въ връзка съ това верване, жените колятъ пиле, щомъ
се стъмни, въ мракъ, преди деньтъ на св. Мина. Перушината на това пиле гри­
жливо се пази, и въ случай, че нЬкой се разболее, запалватъ я и го кадятъ съ
пушека й. Така запазена, перушината наричатъ „мрата“.
Мратинци. Трите дена преди и трите следъ заговезни се наричатъ „вучи празд-
ници , защото тогава вълците най-много вилнеели. Презъ тия дни жените не
работятъ нищо, което би влезло въ употреба на мжжете. Като не носятъ въ себе
си нищо изработено презъ тия дни, верва се, че вълците нема да ги нападнатъ,

х) Понеже тя се намира на две противоположни места, то една група обикаля по местно­
стите на западъ — „запоге“ и „ливаг’е“, а другата на изтокь и югь — Веслъцъ
Черчелатъ, св. Илия и пр.
2) Не приема „овъс“, „лимъц“, „ечмик“ защото на Св. Неделя, когато ходила по земята,
всички растения й се поклонили, само горите и трепетликата не направили това. Тя ги
проклела така:, „проклето да е овсено жито просено, у црукву да се не носи, подъ колач
да се не тура“; трепетликата проклела щото листете й да треперятъ безсгшръ.
3) И сега носятъ листа, колачи, пшеница и пр.

236