Page 234 - trnski_kraj

пито пъкъ ще ги ср-Ьщатъ. Въ тия дни не влачатъ, не предатъ, не тъчатъ, въобще
не пипатъ нищо вълнено, пакъ по сжщите съображения, зарадъ овцете.
Дймслакъ. Следъ Димитровдень (27.Х.) жените не взиматъ никаква женска
работа, защото ако работели въ този день, мишките щЪли да ядатъ всичко онова,
което били изработвали презъ цялата година.

Елисей, Видовдень и Анино зачатие. Отъ „Анино зачатье“ (9.ХП.) до
Нова година деньтъ се придава колкото „просено зърно“ — нощьта пъкъ намалява,
а отъ Нова година до Елисей „дън“ големее колко шлен трекьак што може да
рйпне“. Отъ Елисей нощьта „големее колко тйква лозйнкьу што пушта“. Слушалъ
съмъ старите майки да казватъ, като укоръ на дъщерите си, които, уморени отъ
дневната работа, искатъ да поспятъ повечко сутринь: „шде, морй, тйква лозйнкьу
иушти, а вше юще спйте“.
Отъ Анино зачатие казватъ, че „главньа уземи улази“, т. е. почва да се стоплюва.
Тогава клонче отъ др-Ьнъ или слива, турено въ чаша съ вода, се развивало.
На Елисей — срещу Видовдень, вейка жена ходи съ чаша въ ржка да търси
„тръшльику“ (цвете съ високо тънко стъбло и големи широки листа), между
листата на която има застояла дъждовна вода; събиратъ тази вода и въ нея турятъ
„видовче* (дребничко цвете, що цъвти червено и синьо) па ги оставйтъ да прено-
щуватъ подъ трендафилъ. Сутриньта на Видовдень предъ изгревъ слънце, съ
тази вода миятъ очите си „да ги види Видовдънь“, т. е. да не се развалятъ очите.
Пеперугье (пеперуди). Презъ летния периодъ на годината, когато съ месеци не
вали дъждъ, природата изнемогва подъ силния слънчевъ пекъ, а по земята се
образуватъ големи пукнатини; когато раститслностьта почва да съхне и земята
жаднЪе за капка вода, няколко млади момичета, стъкмени въ празднична премина,
се притичатъ на помощь на своя роденъ край и те повикватъ въ своя кржжокъ
едно циганче (а по селата и нЪкои съседни градове разбиратъ мома-сираче),
обличатъ го въ по-вехти дрехи, оплитатъ му вЪнецъ отъ върба, слагатъ го на
главата му, а тЕлото окичватъ съ листа пакъ отъ върба и тръгватъ низъ града да
„молятъ Бога за дъждъ“. Така укитено, то се нарича „пеперуга“, а компанията —
"пеперугье“. ПеперугьегЬ обикновено тръгватъ да поднасятъ своята жертва следъ
пладне. Щомъ влЪзатъ въ нЪкой дворъ, момите зап-Ьватъ:

Лет летела пеперуга Даругге ни господаркье със сйтото
Ва1 дудуле, Да 1е сита годйната,
Вал данеле, Ва1 дудуле,
Дш боже дъж. Ва1 данеле,
Да1 боже дъж.
Орач седй на рйлото
И се богу мбли: дй1 боже дъж.
Вй1 дудуле
Ва1 дйнеле
Да1 боже дъж.
Господарката, щомъ чуе тия възгласи и молитви къмъ всевишния, излиза съ единъ
котелъ студена вода и го излива върху главата на пеперудата, а спжтничкигЪ й
все продължаватъ да шЪятъ. Слфдъ това й подарява брашно, масло, сирене и
каквото друго пожелае. Тая процесия продължава, докато заобиколятъ цЪлия градъ.
Накрай се събиратъ въ н-Ькоя кжща, преобличатъ „пеперугуту“, а отъ продуктите
приготвятъ вечеря, въ която взиматъ участие само просителкигЪ.

Други обичаи

Времето отъ Герговдень до Еремия е определено да се търсятъ и уславятъ овчари,
говедари, свиняри, ратаи и пр. Въ това време се лючи (отделя, отлжчва) сто-
ката — агнетата отъ майките. Правятъ се премлази и бачии. На местна цочва въ
всеко трънско село се устройва импозантно тържество въ честь на млечната стока.
Още въ ранни зори цицките на овцете и козите се намазватъ съ една смесь, за

237