Page 250 - trnski_kraj

видехме тука, никъде го н-йма. Народъ беденъ, но сърдеченъ. Каквото дава, отъ
сърдце го дава. Не е важно колко дава, а какъ го дава. Никжде не намерихме
такъвъ радушенъ приемъ като тука. Това нещо ще опишемъ въ вестника, да го
чете мало и гол-Ьмо“.
Въ трънчанина е силно развито роднинското чувство: *синовна и родителска,
братска и сестринска обичь, привързаность и пожертвувание. Единъ за другъ
милТятъ, желаятъ си щастие и правятъ жертви. Майка, ако не е видела сина си
няколко време, не може да му се нарадва при свиждане. Моята майка, прегьр-
бена, съпатерища ме изпращаше при най-силни виелици и не се връщаше, докато
не се изгубя отъ погледа й и непрестанно се кръстЪше следъ мене.
На тая широка душа и любящо сърдце отговаря и една непринудена жизнерадость
и веселость. Грънчанинътъ е познатъ съ своя природно вроденъ, лекъ, безобиденъ,
но затова остроуменъ, духовитъ и картиненъ хуморъ. Колкото и да си натжженъ
и наскърбенъ, трънчаните не те оставятъ да скучаешъ и да не вземешъ участие
въ техните шеги. Те сж неизчерпаеми въ своите сравнения, образи и епитети.
ТТхниятъ хуморъ е толкова по-затрогващъ, защото се изразява на м-Ьстенъ, зву-
ченъ и музикаленъ диалектъ, съ тъй нареченото „трънско арго“.

'Грънчанинътъ слТпо обича родното си место. Ходи, кжде ходи по гурбетъ, но
рано или късно пакъ се връща подъ родна стреха, кждето за пръвъ пжть е ви-
дТлъ Божието слънце. Въ чужбина скоро го обхваща носталгията — тжга по ро­
дина. Тъй се обяснява, защо нема трънчани заселени въ Америка. И кога се
върне отъ гурбетъ, срещите, веселбите нематъ край. Въ компания той си при­
своява инициативата да плаща и който му отнеме това право, кръвно се обижда.
Върху това основно настроение е наслоено и неговото патриотично чувство. Ма-
каръ да е коректенъ и изпълнителенъ, трънчанинътъ е свободолюбивъ. Въ
1835 г. избухнало голЪмо народно движение подъ името „Трънска збуна“, срещу
местните чорбаджии, които били избити и избесени, защото събирали двоенъ
данъкъ отъ населението. Турското иго не е тежало на мжжкото население, понеже
се ползувало съ войнишки привилегии. Въ първите години следъ освобождението
по време на пълномощията, трънчани решително застанаха на страната на конститу­
цията. Презъ сръбско-българската война презъ 1885 г., войникътъ Рангелъ Кожин-
ски проявява нечувано безстрашие отъ една хралупа, като задържа щЬла сръбска
дивизия, докато изстреля последния си куршумъ. На това место има издигнатъ
паметникъ на героя. Войникътъ Гюро Михайловъ изгоре живъ на поста си въ
пловдивското ковчежничество. Въ съдбоносните февруарски боеве на 1913 г.,
когато турските пълчища на Булаиръ б-Ьсно напираха да сграбчатъ спечелената
победа и разкъсаха предните вериги, подържани отъ необучени млади момчета,
пакъ трънчанинъ, старъ опълченецъ, намери сили въ себе си да извика: „Не дайте
бракя, деца ни царство изпущише!“ На тоя неистовъ повикъ опълчението се
спуска въ вихренъ устремъ и спаси честьта на България.
Трънчани еж. хора на мТрка, защото работятъ съ метъръ. Предприемчиви,
съ инициатива и силно развито обществено чувство. Съ честенъ трудъ и постоян-
ство и преди, а особено следъ войните, предприемачите издигнаха дворци въ Со­
фия. Интелигенцията има представители по всички ведомства на държавното
управление. Доста голяма часть оть трънчани- сж се заселили изъ разни части
на Отечеството и сж на чело на вс^ка обществена инициатива.

253