Page 252 - trnski_kraj
P. 252
Жената-трънчанка
Отъ Георги Т. Михайловъ
Въ пазвите на гордия Руй, край протока на тиха Ерма, изъ хубавото и чудно
приказно Знеполе, навредъ по тия места ще срещнете снажна, съ подчертани и
правилно развити форми трънска жена. Нейниятъ чаръ е неуловимъ. Тя се освежава
отъ тихия прохладенъ балкански утриненъ въздухъ,
закърмена е отъ изворчетата на буйните балкански
потоци, които се спущатъ бързо презъ китните ле-
дини, навлизатъ въ Ерма и я правятъ по-мощна, по-
внушителна. Трънската жена се кжпе въ водите,
изпратени отъ скромния Врътопъ, които я даря-
ватъ съ чудна прелесть. Нейните кротки, големи
черни очи, притаени подъ гжсти и тънко извити
вежди и подъ отмерения трепетъ на дълги клепачи,
излжчватъ вЪра и искреность. Въ гЬхъ горятъ хи-
ляди огнени змейчета на ненаситени желания. Ко
сата й гжста, дълга, достигаща до колЪнегЬ, ви-
наги добре вчесана, сякашъ е снопчета лунни лжчи.
Лицето е правилно, мило, весело, сякашъ е капчица
роса върху цветна розова плъть, огряна отъ утрин
ните пурпурни лжчи. Уста правилни, съ сочни и на-
кипели устни, по които на вълни се преливатъ дре
мещи страсти, а когато тиха усмивка се провлече
презъ набъбналите отъ копнежъ устни, показватъ
се, като броеница, бисерно-бели, правилни зжби. Те-
лото й е гъвкаво, като тропическа змия и подвижно,
като капка жицакъ. Облечена въ своя националенъ
литакъ, украсенъ съ бисеръ и сърма, лепналъ се на
стройното й тело, гарниранъ съ широки и колосани
тантели, съ богати висулки отъ сребристи мъниста,
препасана съ тканица, като истинска небесна дева,
трънската жена привлича, зове, обещава.
И тая прелестна жена, създадена сякашъ само да
се радва на земните блаженства, е обречена отъ
сждбата за целъ животъ на черенъ трудъ отъ
ранна сутринь до късна вечерь. Тя е въ вечна борба
съ черната земя, пори нейните недра и създава
блага за близки и далечни, за целъ народъ. Въ
целия трънски край мжжете отсжтствуватъ отъ
дома си презъ по-големата часть отъ годината, пръс
нати изъ целата страна, като трудолюбиви, вещи и на
вредъ предпочитани строителни работници. Презъ тия Знеполка
дълги месеци жената трънчанка остава единствения ра
ботникъ въ селото — работникъ въ всеко отношение и за всички нужди, работникъ на
най-усилена полска работа и на най-трескавъ кипежъ въ семейното стопанство.
Целото време на стопанския и културенъ животъ на тоя край тегне презъ тия
дълги месеци върху раменете на жената трънчанка. Дори когато мжжътъ, за не-
колко кжси седмици, се намира въ своето родно место, нейните двигателни сили
въ стопанството сж по-плътни и по-модерни отъ тия на мжжа. Тя влага своя женски
вкусъ, своя творчески замахъ, всичките си грижи, тънкото си внимание и упоритото
си постоянство въ изграждане на стопанското и семейно благополучие на целия
трънски край.
Благодарение на своята природна интелигентность и на своя вроденъ стремежъ
къмъ просвета и наука, трънската жена се проявява блестящо въ всички области
на човешката дейность. Тя е не само, поради отсжтствието на мжжа, единственъ и
255

