Page 254 - trnski_kraj

коразводнит-Ь процеси, ще нам-Ьримъ следните данни: Отъ 1894 год. до 1939 год.
въ митрополията сж постжпили общо 304 тжжби за помирение и бракоразводъ.
Отъ техъ повече отъ половината еж прекратени още въ първата инстанция. Чув-
ствителенъ приръстъ имаме на тжжби презъ годините 1916— 1939, което се дължи
на войните. Съ пълни и подробни сведения разполагаме, обаче, за времето отъ 1930
до 1939 година. Презъ този периодъ отъ Трънската епархия сж постжпили всичко 31
тжжби, отъ които 15 отъ мжже и 16 отъ жени. До процеси сж дошли само 21
отъ 31 случаи, а до разтрогване на брака само 7 отъ всички случаи. И при тези 7 про­
цеси разтрогването е станало по вина на жената само въ два случаи — единиятъ
презъ 1934 година, а другчятъ презъ 1938 година. Най-интересното, обаче, е това,
че и въ двата тия случаи, когато бракътъ е билъ разтрогнатъ по вина на жената,
жените не сж. били трънчанки. Тези примери доказватъ достатъчно ясно, колко
силно развито чувство за лично достойнство и семейна честь има трънската жена.
Всека жена е велика майка, ала тръщчанката е по-велика, отъ всЬка друга, защото
въ нейните гърди е откърмено най-Ьм'Ьло и будно национално чувство, което се
предава съ майчиното млеко отъ поколение на поколение. Въ моментъ на дни,
когато черни и буреносни облаци се]надвесватъ надъ родината, тя отправя мо­
литва къмъ Бога, заклчва своето чедо съ здравецъ, целува го по челото и го праща
да изпълни своя отечественъ дългъЦкато му пожелава храбрости и здраве. Тя не
роптае, не проклина своята зла участь, когато черенъ гарванъ зловещо грачи и
съобщава за трагичната кончина на свидното и чедо. Само тиха молитва, бисерни
сълзи отъ очите й се лЪятъ, светли спомени и вечно страдание изпълва нейната
душа. Трогателно нежна, тя е вдъхнала на своите синове национална гордость и
държавно съзнание. Историята подчертава достатъчно убедително и осезателно
родолюбието на трънчанина, проявено въ редица подвизи въ епичните борби на
българина. Привързаностьта на майката трънчанка къмъ нейното дете и грижите и
за него сж трогателни. За нея детето е живителната сила, радость, щастие и утеха.
Нарамила го съ люлка на гръбъ къмъ полето, тя пее най-нЪжни песни на своята рожба.
Но най-много трънчаиката се е проявила въ областьта на стопанството. Докато до­
брите душевни качества, стремежътъ къмъ просвета и усъвършенсТвуване,
любовьта къмъ родината и условията да бжде вдъхната тя и у рожбата, преда-
ностьта и вЪрностьта й къмъ съпруга, таченето на народните нрави и обичаи,
благонравието и благочестието, които отличаватъ въ такава висша степень трън-
чанката, сж качества, които може да се очакватъ, па и да се намЬрятъ, изобщо
взето, у всека българска жена, макаръ и не толкова силно развити, но
има н-Ьщо друго, което издига жената отьтрънския край отъ всека нейна посе­
стрима отъ другите краища на нашата родина. Както казахме и по-рано, презъ
по-голЪмата часть отъ годината трънчаиката остава съвсемъ сама въ кжщи и е
принудена, по силата на обстоятелствата, да се грижи за целия домъ и за ц-Ьлото
стопанство. И тя върши цЬлата тази работа съ такава всеотдайность, съ такава
вещина и съ толкова добъръ усп^хъ, че наистина заслужава нашето удивление.
Нейната вещина и нейното разумно стопанисване сж й дали пълно право на само-
стоятелность. Въ нЪкогашнитЪ задруги трънчаиката е допринесла твърде много за
гЬхното заякчаване и има много примери, когато години на редъ некои задруги сж
били възглавявани отъ жени. Достатъчно е да посочимъ само примерите съ баба
Врабча и баба Миела. Тези две енергични и много заслужили трънчанки сж
дали толкова здрава организация на своите задруги и сж допринесли толкова много
за стопанското издигане на техния край, че признателните имь селяни сж назовали
своите села на техно име: това сж селата Врабча и Мисловщица! Има ли другаде
въ историята примеръ на по-трогателна признателность на населението къмъ не-
говите заслужили водачки-жени ?
Въ областьта на стопанството, прочее, трънчаиката е пъленъ господарь. До­
като мжжътъ странствува по далечни и близки краища, за да припечели некоя и
друга пара, тя го замества съ големо умение въ домакинството и постига завидни
успехи. Съ мотика или секира на рамо, еднакво полезна на поле и балкана, тя
изпълнява съ преданость и себеотрицание своето двойно предназначение на жена
и майка — отъ една страна, и на стопанка и фактически глава на семейството —
отъ друга. Тя оре, копае, коси позлатените ниви, извършва вършитба, събира
храна за хората и за добитъка.

257