Page 253 - trnski_kraj

първокласенъ стопански факторъ въ трънския край, но е зарегистрирала блестящи
успехи и въ всички области на духовната дейность. Тя е съ еднаква вещина и
учителка, и лекарка, и архитектка, и юристка, и артистка, и певица, и навсекжде
съ достойнство и честь изнася своята борба за повече щастие и благоденствие въ
живота. Отъ ранно детинство до късни старини, тя е движена отъ вечния стремежъ
да твори. Но което е най-важно — този творчески факторъ на трънския край —
жената е отъ край време надрастнала своя личенъ егоизъмъ и проявява надкласови,
широко обществени, общочовешки стремежи.
Тази винаги толкова много заета жена, въпреки това, носи постоянно съ себе си
една бодра свежесть и едно специфично нейно очарование, които осмислятъ живота
изобщо, и давать на мжжа упование въ бждещето и тласъкъ къмъ щастие и на-
предъкъ. И наистина, какво друго може повече да окриля в-Ьрата му въ бждещето
му и да подхрани надеждата му за по-честити дни, ако
не това, като се върне следъ дълго странствуване въ
родната си кжща, кздето е оставилъ само жена и не­
връстни деца, да намери всичко въ редъ и въ благопо­
лучие ? Не е ли най-добрата опора за презъ всички бурни
и нерадостни дни, които предстоятъ на скитащия изъ
своята страна и търсещъ работа трънски строителенъ
работникъ, обстоятелството, че когато следъ кж.съ пре­
стой въ кжщата си потегли отново по незнайни пжтища,
ще знае съ пълна сигурность, че оставя следъ себе си
единъ енергиченъ човекъ, за когото нема невъзможни
работи, една верна душа и едно любещо сърдце, за
които той е всичко?
А душевните добродетели на трънчанката сж едно отъ
най-ценните нейни украшения. Въ нравствено отношение
тя е напълно запазена и храни религиозни чувства.
Тя вЪрва въ Всевишния, ходи въ черква и взема съ вЪра
светото причастие; пости въ среда и петъкъ, заговява
редовно, почита всички християнски праздници; обича да
дава малка вЪра на поверието. Ако некой започне рабо­
та въ праздникъ, тя веднага ще го предупреди, че ако не
прекрати започнатата работа Богъ М а р е н ъ ще го на­
каже или живи на ще го изяде. Трънчанката зачита
своите традиции и обичаи, тя служи „светъцъ“, реже ко-
лачъ въ честь на нЪкои светци, като Св. Иванъ, Св. Нико­
ла, Св. Архангелъ и пр. На традиционните праздници
тя отдава голЪмъ интересъ и за да е по-шумно и тър­
жествено праздненството, за да бжде по-весело настрое­
нието, събиратъ се няколко близки семейства и съседи,
Знеполска мома които извършватъ наедно определената церемония и
така разпредТлятъ времето, че да отидатъ въ всеко
семейство и да прережатъ колачъ. Това похвално подържане на верване, тра­
диции и обичаи, което е основата на националния животъ, се дължи сжщо на
трънчанката.
У трънчанката е силно развито чувството на безрезервна преданость. Тя се ползува
съ големъ кредитъ и авторитетъ, както предъ обществото, така и предъ своя
съпругъ. Макаръ че твърде продължителното и почти постоянно отсжтствие на мжжа
отъ клицата създава благоприятни условия за разслабване на семейния моралъ,
изневерата на жената-трънчанка е непозната. Напротивъ, благодарение на своята
твърда воля, на своя здравъ разумъ, на своето силно развито чувство за моралъ,
отъ всички български жени трънчанката има най-големъ делъ за опазване на бъл­
гарското семейство отъ бацила на раздорите. Ако прелистимъ страниците на исто­
рията на турското робство, ще видимъ, че най-малко конаци сж били правени въ
Трънско и че н-Ьма нито единъ случай, трънчанка да си е позволила, макаръ
само флиртъ, съ некой турчинъ. Защото трънчанката вфрва силно въ своята ре­
лигия, цени безгранично заслугите на своя мжжъ и щади ревностно доброто име
на своя родъ. Ако проучимъ пъкъ архивите на Софийската митрополия по бра-

256