Page 260 - trnski_kraj

да си продумаме нашата речъ е празна; ние се вамъ молиме тоя кадия не
е за назе: ние знаеме ваши деди и предеди и окиквое оувасъ
забитлъкъ не се зема джереме защо сега да се срами ме отъ
совиски турци нашите бегове това ви писуваме и молиме ви.
Нископокорние и подкрилнике и слуге ваше наповеление това
Насалевцали Трили
х: попъ Никола попъ Димитри
Трили Трили
попъ Кузма Тричко 1843
Зеленоградли Петачинци октомр — 5
попъ Павълъ Златко
Иарловцали Трили
чорбаджи Пея Кола Ракела
Положителните изводи, до които бихме могли да достигнемъ, ако направимъ по-
дробенъ анализъ върху процитираното тукъ писмо отъ 1843 година до софийския
бей, сж достатъчно много, за да покажатъ предъ насъ картината на господствува-
щата въ онова време психика на трънчанина-знеполецъ и да ни илюстриратъ единъ
моралъ, който те еж. наследили отъ своите деди и прадеди-славяни отъ едно по-
далечно минало, предаванъ отъ поколение на поколение и до наши дни. Не отъ
раболепие, не и отъ некакъвъ страхъ предъ силата, а поради едно правилно
оформено правно съзнание, трънчанинътъ-знеполецъ се отнася съ респектъ къмъ
законно учредените турски държавни власти, макаръ и самото техно приежтетвие
въ неговата земя да е станало брутално и чрезъ насилието на завоевателя. И тъкмо
за това, група трънчани-знеполци въ писмото си отъ 1843 година до софийския
бей, казватъ: „вазь1 е царь поставилъ и избра лъ“. А щомъ това е така,
ние ви зачитаме и уважаваме. Но все пакъ, нашето правно чувство е засегнато,
защото: „чини се у насъ една работа не право“, „лошо ни е отъ
кадия“. И ето, вследствие противоправните действия на турския еждия (кадия),
правното чувство на трънчанина знеполецъ е разбунтувано. Въ душата му бушува
буря отъ негодувание и поради това той не се спира предъ неизвестните лоши
последствия, които евентуално биха се стоварили върху него, вследствие на недо­
волството, което той смело манифестира срещу единъ турски еждия, защото той
сждФлъ неправилно, т. е. „зималъ ресимъ и отъ двоицата“. Даже въ наши
дни такава една манифестация е съпроводена съ отговорности, но за трънчанина
никаква сила не е била въ състояние да спре действията му, защото тФ еж били
насочени срещу едно противоправно действие, извършено отъ турския кадия и не-
правилното приложение на установената за тогавашните разбирания правна ^норма,
което нещо издълбоко е засегнало правното му чувство. И заради това, той не се
страхува отъ турската власть, а смФло пише на бея: „да ни пратишъ другъ
кадия“.
Провидението е отредило—трънчанинътъ да бжде майсторъ-строитель. Тази професия
му е наложила постоянно да работи съ метъръ. Може би и за това въ всека своя
постжпка. въ всФко свое действие, трънчанинътъ има опредФлена мФрка. Но, ако има
нФщо, което той възприема безъ мФрка, това сж всички ония знания, които офор-
мяватъ въ него единъ положителенъ правенъ усФтъ. Правното съзнание на трънча­
нина се оформява още въ неговата ранна възрасть. И днесъ, всеки посетитель въ
трънския край ще остане очуденъ отъ приложението на нФкои древни обичаи,
които продължаватъ да оформяватъ въ млади и стари едно положително правно
съзнание. Така напримфръ, когато десетина или повече деца, изморени, ^ минаватъ
край нФкоя чешма, кладенецъ, или виръ, почватъ да запазватъ редъ. Който пръвъ
извика: „моя жижа (жажда) най-на предъ“, той ще пие първи. Който извика:
„моя жижа по него“, ще пие втори и т. н. По този начинъ, запазватъ своята
жажда, докато се опредФли, кой следъ кого ще пие. Това става, за да има редъ и
да нФма сборичкване помежду тФхъ, а това, безъ друго, влияе върху тФхъ за
формирането наедно положително правно чувство. Който наруши реда, „ще изпие
кръвьта на майка си“. Това е санкцията отъ неправилното приложение на
обичайната правна норма.
Обичаятъ, който е безличенъ по своето произхождение, защото е дФло на всички

263