Page 263 - trnski_kraj

и л и:

Пйле пбю въ честа гора Плаб момче — в й/1 а слама;
Пйле Марйю, Марйк Да ю слама кикб слама,
А из гора изговара: Нбло слама ръженбва.
„К01 има сйна да жени, Вакло момче — вйла сено,
Да жени, да га ожени Да ш сено кикб сено,
Дор су моме швтинша, Нбло сено шаварлъйво
Че настану скупотша. Белб момче за кбшъ плева,
Черноока за и л 1 а д а, Да щ плева кикб плева,
Белоликаза две-йл1ади, Нбло плева ръженбва
Плава мома за три-илад. Що су бабе измитале
Момчетша — евтинша: И кокбшкье преривале.

Както това е възприето навсЬкжде, така и въ трънския край, населението дели
имотите си на движими и недвижими Споменахме вече, че недвижимите имоти
трънчанинътъ нарича малъ или общо зевньа. „Този човекъ е зевньалия“, казватъ
за н-Ькой по-заможенъ собственикъ на недвижимъ имотъ. Но, изобщо, трънчанинътъ
не обича ония хора, които се стремятъ къмъ добиване на повече земя за обработ­
ване, защото, казватъ тЪ: „Зевньата гълта, а она се не гълта“, или пъкъ: погъл-
нулъ си душу за зевньу“. Въ повечето случаи трънчанинътъ добива имотите си по
наследство, а по-рЪдко чрезъ покупко-продажба. Може би и за това, трънчанинътъ
не прави особенна разлика между собственость (р г о р г 1 е I е) и владение (роз-
$е$$юп) и често вместо думата собственость употребява други замЪстителни,
като: бащиния, майчиния, женино (миразъ), д-Ьдовина и пр., а вместо
владение употр-Ьбяватъ държи. „Ете онъ десеть годинъ държи ньивуту“, или
„На изполицу държи ньивуту“ и пр. Дума съ която да обозначава движимите
си имущества, трънчанинътъ нема. Всички движимости си иматъ свои имена, но
изобщо недвижимостите си нарича поситнушка, а движимостите си и недви­
жимите си имоти заедно нарича мука. „И тоя не е чозекъ, кой чужду муку
еде“, казва трънската народна поговорка, или пъкъ: „Остадомо безъ душу, изеде
ни мукуту, Богъ да му плати“.

Съ особено внимание и респектъ трънчанинътъ-знеполецъ се отнася къмъ гранич­
ните знаци, които отделятъ единъ имотъ отъ другъ. „Отъ Бога е речено зевньа
да се не крадне“, казватъ трънчани. На границата между два имота се поставятъ
различни белези, като бели камъни, бразда, дърво и пр., а самата граница се
казва межда или с л о г ъ. Посегателството на слога, междата, дървото оставено
за граниченъ знакъ, както и на потката — купчина камъни или чимове, или
пъкъ обикновени клонки отъ върба или друго дърво, означаватъ потката, която е
е установена отъ обичая и който знакъ показва, че не требва да се допуска до-
битъкъ въ запотнена нива, ливада и пр., се смета отъ трънчанинътъ-знеполецъ, като
тежко престъпление, даже много по-тежко отколкото законътъ го третира. Може
би и за това, твърде често населението отъ този край остава недоволно отъ
леките присъди, които се издаватъ отъ съдилищата за този родъ противоправни
деяния.
Но нека сега проникнемъ въ ония прояви на трънчанина-знеполецъ, които дви-
жатъ неговото съзнание, когато то требва да се покаже въ всички случаи на не­
говите договорни отношения. И тукъ, както и при всички други случаи, добро­
съвестността — Ьопа Нбез, — при изпълнението на известни договорни задъл­
жения, се поставя на първо место. При сключването на всички договори трънча-
нинътъ се придържа строго къмъ обичая и въпреки съществуващите вече устано­
вени правни норми, правниятъ обичай съставлява основата на всеко негово дого­
ворно отношение. Некога, пъкъ и сега, трънчанинътъ считаше и счита за грехъ и
тежко морално престъпление, ако не изпълни некое свое договорно задължение,
безъ значение дали то е облечено въ писмена форма или не, защото: „Волъ се
вързуе за рогове, човекъ за езикъ, а конь за оглавникъ“, казва трънчанинътъ.
При сключването на договорите се спазва страните да съ пъл юлетни, споредъ
обичая, да съ навършили 16 години, или да съ женени, защото: „Оженилъ
се — изглавилъ се“, казва трънската народна поговорка. Също така, при

266