Page 258 - trnski_kraj

Правното чувство на тръннанина

Отъ д-ръ Рад. Тодоровъ

ВъпрФки всестранните културни постижения, които въ течение на вековете човЪ-
чесгвото е реализирало, все още въ отношенията на хората съществува чудна
забъоканость, както отъ частно-правно, така и отъ публично-правно естество,
хармонизирането на която, въ интереса на така желаната социална правда и
постояненъ миръ между човеците, е безусловно, е всякога наложително.
На правната наука е възложена сложната задача да систематизира, да обобщи всички
ония първични правни дадености, както и да изучи всички обществено-етични
явления, при които човФкъ не остава безучастенъ зритель, но съ своите действия,
или чрезъ своето въздържане отъ действия, или най-сетне чрезъ своите действия,
комбинирани съ вещи, да долови същината на правното явление още въ самото
начало на неговото създаване до процеса на неговото осъществяване и по този
начинъ да достигне до знания и опитность, чрезъ които научно се обхваща и обе-
динява едно правилно приложение на правната норма.
Възможнпстьта за едно методологично изучване на правното явление и оттамъ —
да се достигне до едно относително идеално правилно приложение на правната
норма, не се крие единствено въ това, че правото е една обикновена преработка
на никакви промФнчиви емпирични данни въ материалния свЪтъ, или пъкъ, че то е
една даденость на нашето съзнание отъ психосоциаленъ характеръ, но още и въ
това, че то се корени и въ самата същина на нашето съзнание. А щомъ това е
така’ въпреки оная непрогледна тъмнина, която правно-философската литература е
натрупала около същината на правното чувство, ние все пакъ можемъ да разглеж-
даме въпроса за правното чувство въобще, и въ частность на едно отделно
нашиятъ
лице, на единъ отдФленъ народъ, или пъкъ на дадена область, какъвто е
случай—п р а в н о т о чувство на трънчанина.
Безъ да навлизаме въ едно чисто философско изучване на правното чувство, което
неминуемо би ни довело до наложителенъ конфликтъ съ нФкои особени схващания
за неговата същности и което за сега не е наша задача, ние ще се задоволимъ
да разгледаме правното чувство на трънчанина съ огледъ на това, какъ той реа-
гира до какви граници достига неудоволствието, което той изпитва отъ една
неправомерна промФна при предпоставката на дадена правна норма, а също така,
какъ се отразява върху неговото съзнание и една правомерна деятелности, съ
огледъ на неговото отношение къмъ правните норми въобще.
Макаръ и така да се поставя въпросътъ отъ насъ, все пакъ задачата ни остава
сложна, защото нашиятъ вФкъ се характеризира съ една постоянна борба между
идеализъма и материализъма. Особено за насъ-българите, следосвободителната
епоха и най-вече времето следъ злощастните за българския народъ войни, идеа-
лизъмътъ все повече и повече отстъпва мФсто на материализъма, а оттамъ и
засилването на една капиталистическа стопанска форма, която, като своя логическа
последица, издигна егоизъма до степени на господствуващъ моралъ.
Доброто старо време, което създаде формите на онова, което ние наричаме душа,
психиченъ животъ или съзнание, отдавна е отминало. Днесъ законътъ-създаденъ
чрезъ декретъ, или гласуванъ отъ народно представителство, е единственъ изра-
зитель на справедливостита, а съдебните зали, както въ България, така и навсФ-
къде, съ огледалото на съвременния моралъ.
Но все пакъ, има нфщо здраво, останало отъ доброто старо време. И ако ние, по
една или друга причина, понФкога поискаме, макаръ и малко да почерпимъ поука
изъ старите български съкровищници за моралъ, за право, за правно чувство, правно
съзнание, за съвФсти и пр., ние неминуемо ще требва да надникнемъ въ ония
затънтени, забравени български кътчета, които дълги години въ съзнанието на бъл­
гарския политикъ и общественикъ, съ били нФщо като Диаръ-Бекиръ, където власт­
ниците съ изпращали на заточение нФкои провинили се български чиновници.

261