Page 261 - trnski_kraj
P. 261
и на никого, е най-стариятъ източникъ на право. Ето защо, преди да направимъ общъ
прегледъ върху настоящето, което е явно, познато и положително, защото днесъ
всичко се гради върху установени правни норми, ние ще се обърнемъ къмъ по-
старото, като ще започнемъ отъ правните обичаи, които изобилствуватъ въ трънския
край. Ние ще се спремъ, преди всичко, върху тези, които сж способствували за
оформяването въ трънчанина на едно положително правно съзнание, както и върху
ония, които въ течение на вековете сж пресичали пжтя на индивидуализъма и
егоизъма, и по този начинъ еж съдействували за изграждането на единъ особенъ
моралъ, които е послужили за широка основа, върху която се е развила взаимо
помощите и колективното потр-Ьбление, които сж чести на трънчани-знеполци, даже
и въ наши дни.
Старата българска пословица „адетъ законъ не е, но законъ става“
е намерила въ трънския край най-реално приложение на своя смисълъ и значение.
Ьъ течение на цфлото време на тежкото петвековно турско робство, трънчани-
знеполци строго сж се придържали къмъ народните обичаи, които винаги сж
имали силата на законъ за населението. Турските закони или съвсемъ не сж били
прилагани, или тамъ, кждето е било необходимо да се прибегва до техъ, това е
ставало по силата на неизбежностьта, наложена отъ завоевателя чрезъ следващата
го бруталность. Както старите славяни, така и трънчани, сж уреждали своите
правоотношения изключително съ обичайните наредби и предания и то до тогава,
до когато не се установиха писаните закони на Третото българско царство. Но и
днесъ, при наличностьта на установенте вече правни норми, наредъ съ техъ, ста
рата славянска основа „им/Ар ко опичан свои, и закона отспя свонхя и щи-
Данкл сжществува още. Благодарение на това, както споменахме вече, извест
ното въ науката за нравственостьта схващане, че крайната цель на всека човешка
воля е личното щастие, добруване и благополучие, което прави човека егоистъ
не може да намери своето оправдание въ трънския край. Тази наша мисъль на
пълно се покрива отъ редица народни обичаи въ това отношение, които и днесъ
иматъ сила на законъ въ този край. Така напримеръ, и днесъ сжществуващата
трънска намолба е правно-социаленъ обичай, който буди възторгъ, заради
строгостьта съ която се прилага и поради готовностьта, съ която се посреща
неговото изпълнение отъ страна на населението, когато става нужда да се пци-
бегва къмъ него. к
Намолбата е всеобщъ колективистиченъ обичай, който се прилага както между
роднини и съседи, така и извънъ съседския и роднински кржгъ. Когато единъ
стопанинъ е закъснелъ въ прибирането на сеното отъ планината, или пъкъ не е
довършилъ некоя друга полска работа, или пъкъ поради болесть и друга некаква при
чина не е доизградилъ новата си кжща, тогава никакво писано право не може да
замести по-добре обичайно-правната норма — трънската намолба. Нейното при-
ла(ане и изпълнение е законъ. Санкцията за неподчинението е умразата на цйлото
село. Но не предъ страха на презрението, а поради положителния си правенъ
усетъ, трънчани-знеполци съ радость се отзоваватъ на намолбата. Събиратъ се
коли и волове, и въ день-два сеното на закъснелия стопанинъ е прибрано. Сед-
мица-две, и недовършената кжща на техния съселянинъ е изградена. Това е
една колективистична правомерна деятелность, която се налага по силата на оби-
чаино-правната норма и която драговолно се изпълнява, поради високото правно
съзнание на трънчанина-знеполецъ.
Другъ интересенъ обичай на трудова взаимность е тлаката. Този обичай е
запазенъ въ целата трънска покрайнина и се прилага въ сжщите случаи, както
и намолбата, само, че за по-маловажна работа и то такава, която търпи и отла-
гане за день-два. Защото тлаката се събира по-често въ празднични дни.
Отъ особено значение, което, сжщо така е, оказвало влияние за правилното и
положително формиране на едно колективистично съзнание въ трънчанина, а от-
тамъ и за запазване на веренъ и правиленъ усетъ въ публично-правните и частно
правните му отношения, е трънската задруга. Знеполската задруга, състояща се
отъ по 20, 30 до 40 членове, която сжществува и сега въ нъкои села на трън
ската покрайнина, е чисто обичайно явление, а като такова, тя не е могла да не
претърпи известни варианти презъ време на различните свои проявления. Самата
264
