Page 262 - trnski_kraj

природа на тази задруга е твърде сложна и поради това мъчно може да се оха-
рактеризува. Но това, което за сега ни интересува пр-Ько, това е нейниятъ юриди­
чески характеръ. И наистина, какво представлява въ това отношение трънската
задруга? Може ли тя да се третира, като една юридическа личность съ всичките
права и задължения като такава, или чисто и просто, трънската задруга се явява,
като особенъ родъ корпорация, или пъкъ — едно естествено роднинско или се­
мейно сдружение, което, покрай стопанския си характеръ, има и свои специфични
белези на едно по-сложно цЪло, за да се покаже предъ насъ нещо, като една
малка държавица или община съ всичките имъ сложни стопански, администра­
тивни и други функции?
До прокарването на закона за наследството, който е заимствуванъ отъ страни съ
индивидуалистична поземлена собственость, трънската задруга можеше да се тре­
тира като юридическо лице и да се постави наредъ съ една малка селска община.
Съ прокарването, обаче, на споменатия законъ, започна и процеса на разпада­
нето на трънската задруга. И докато трънската народна поговорка „много
пцета вука гоне“, намираше своето пълно приложение въ задругата, въ по-
ново време, следъ прокарването на закона за наследството, който разруши послед­
ните правни и стопански основи на задругата, ние срещаме вече други поговорки,
като: „заръмчаше се, задалите се“, „гърнето старейте строшите,
млекото изкусаше“ и пр___ Но, въпреки всичщ», старата трънска задруга
остави дълбоки бразди въ душата на трънчанина-знеполецъ. И днесъ не е забра­
вено онова време, когато живиятъ прад-Ьдъ обработваше нивите, ливадите и ръко­
водеше целата си стопанска дейность заедно съ женените си синове и внуци и
по този начинъ, до голема степенъ, и до днесъ запази трънския край отъ сто­
панско и нравствено разслоение. Благодарение на това, и днесъ, при съществу-
ващиятъ вече законъ за наследството, трънчанинътъ-знеполецъ не е склоненъ къмъ
делба на своята бащиния, която той нарича малъ или общо зевньа. Къмъ делба
трънчанинътъ прибегва въ най-краенъ случай, когато некой отъ сънаследниците „б и е
на жегру“. Но и въ такъвъ случай, редко се прибегва до съдебна делба, за-
щото „спогождата е за сиромаси, а съдътъ е за богати“. Най-често
делбата стаза полюбовно — братски и то още приживе на стария. Това е пред
смъртната — бащинската делба, при която синовете получаватъ благословия:
„Богъ да те пази и благослови, ти останюешъ кико пиле у
гранкьу, дадобиешъикикобащу си даделишъ!“. При полюбовната
дЪлба въ Трънско, а и при всички дадени случаи, мъжките деца — синовете, съ
облагодетелствувани повече. На дъщерите се дава чеизъ — руба, а понекога и
парче земя — нива, ливада и пр., което се нарича миразъ. Това, обаче, не показва
още, че женските деца въ Трънско съ зле третирани и пренебрегвани. Напротивъ,
жената, по-специално неженената дъщеря, е предметъ на особено уважение и
грижи, както отъ страна на бащата, така и отъ страна на братята, чичовците и пр.
Може би, на тази особена грижа къмъ жената, зестрата въ трънския край не е
позната. Момата е била откупвана отъ страна на момчето, макаръ и това да е
ставало символично съ малки и незначителни подаръци давани на нейните близки,
както това се вижда въ некои трънски народни песни:

Спйва ми се, лега ми се, Онй бче и ш бчу,
Сън ми не добди Братъ си 1у не дава
Има мома у селото Купи брату капаклй1е,
при ньу би се легнал. И онъ ми 1у даде
Онй бче и 1а бчу Она бче и ш бчу,
Макьа во1 не дава, Снай во! не дава,
Купймйщи багаченца Купй снай жълте йгле,
Она ми 1у даде. И она 1у даде
Она бче и 1а бчу Она бче и ш бчу,
Баща во1 не дава. Сестра во1 не дава
Купй бащй мбравъ кожув Купй сестри огледало,
И он ми 1у даде. И сестра 1у даде.

Сборникъ Трънски край — 34. 265