Page 259 - trnski_kraj

Къмъ гЬзи забравени мЪста спада и трънскиятъ край. Тамъ, въ тази хубава бъл­
гарска земя, „модернизъмътъ“ още не се е наложилъ съ всичкигЬ свои прояви. Тамъ
егоизъмътъ не е познатъ, а господствуващиятъ моралъ и до днесъ си остава
единъ — човечност ь.
За тази нравствена чистота на
трънчанина, безспорно, огромно влияние е оказалъ и
неговиятъ характеръ. Преди всичко, населението на трънския край се отличава съ
една мека, н-Ьжна, и силно чувствителна душа съ вродена мистика. Обитательтъ
на този край е уменъ и трезвенъ; като планинецъ, той е много подвиженъ и храбъръ.
иоича своя домъ и, въпр-Ьки скитническия си животъ, като строитель, той никога
или само въ изключителни случаи, се заселва на друго мЪсто. Трънчанинътъ е
прекадено скроменъ, пестеливъ, остроуменъ и хитъръ; той е добъръ см-Ьтко-
творецъ, поради което лесно се справя съ житейскит-Ь несгоди. Високъ и предста-
вителенъ, съ правилно телосложение, трънчанинътъ е истински представитель на
славянския типъ, на който хармонира и широката му славянска душа, което, без­
спорно, се е отразило и върху правното му съзнание.
^0С,ТЬТа Н3 тРънчанина ® негово вродено качество. Къмъ всека неправда, която
асега било неговото лично благо, или пъкъ обществено такова, той реагира съ
ппяп^к СИ СТИХИЯ’„^Щ0 не е въ състояние да спре неговата постоянна борба за
раво. Въ този свои благороденъ стремежъ, трънчанинътъ-знеполецъ е далъ, осо­
бено въ миналото, редица очудващи примери, които и днесъ извикватъ у насъ
възторгъ, заради начина, чрезъ който се е проявявалъ правниятъ му усетъ и
неговото правно съзнание. Така, презъ тежкото петвековно турско робство, когато
турското правосждие беше се превърнало въ пълно безправие, трънчанинътъ не е
останалъ безволенъ наблюдатель къмъ своебразното турско разбиране за право и
1*84ЧУВСТВ0’ и ние виждаме какъ той реагира въ едно колективно писмо отъ
рЛ ДИНЗ срещу забРавилъ се по онова време турски сждия, който е взималъ
™ и отъ двоицата“ т. е. и отъ двете сждещи се страни. Поради интереса,
които това писмо представлява, ние го цитираме изцело, като запазваме и оригиналния
му правописъ; г
„Почтеному и великолепнейшему и мудрейшему, и милостивому и благо-
детелнейшему Есимъ Бегу ефендимисъ смирено кланяеме ся до лице земли и
целуеме подъ ножието ногамъ его и любиме полу и руку его.
Прочее ше ваше знеполске рае мало и голЪмо сосъ отворени раце молиме
милостивого Господа да ви даде здравие и благополучие и друго писмото не
ни е за друго но само да въ1 известиме каквото сме сосъ вашето име досега
се добро поминали и се сме си на
раато отъ сичките страни того ради ние долу
що се подписуваме седмина човЪки немой нЪщо да ни найдешъ махана оти
сме ние прости човеци, та много сгреша ваме, авазе в ъ 1 е царь поставилъ
и избралъ и поставилъ е забикТ на наша каза знеполска и ако да
сгрешиме а вие да ни простите и ние сосъ вашето име станахме чорбаджии и
човъци броятъ и сосъ вашето име и сосъ вашъ изимъ броиме се првьШ човеци
и сети гледаме какво се чини у насъ една работа не право: а
ние многу мислихме какво да обадиме I ашему Бегу станахме и отидохме при
ресимъ ага вашъ векилъ а нашъ аянъ и разговорихме се сосъ него рекохме
му рисимъ ага чини се една лоша работа емъ онузе ако чуе бегъ
нашъ може да намери пешинъ вамъ махана после намъ; а онъ
ни рече що е: и ние му казахме лошо ни е отъ кадия видишъ и
тиако суди двоица човеци а онъ зима ресимъ и отъ двоицата
и друге работе сиречъ джеремет1я и рекохме ако се чуе отъ други
човеци това е лошо и онъ ни рече пишете една книга до бего да му швимъ
тая работа: сега писуваме до тебе и молиме се да ни пратишъ
другъ кадия кой е мунасипъ за назе салъ да не е софиянинъ
ТИЯ турци СОВ1СК1Й О НИ са намъ много душмане: това ти се
молиме салъ да не е совиянинъ и па кеме да продумаме но не мой да имашъ
атеръ на назе оти ние не мислиме кога ке да продумаме некоя речъ: ако е
кабилъ и вие ако нахождате мунасипъ да ни пратите Мустафа евендия
1ЦО
иде сосъ насъ на Стамболъ: но ние това просиме и молиме ви но ти си сайбия
това ти какво найдешъ мунасипъ немой да речешъ него сакаме но ние салъ

262