Page 267 - trnski_kraj

Косвените падежи отъ съществителните имена ж. р., винаги окончаватъ на у:
воду, ябуку, слйву, жену, Дону, Стану, Маршу и пр. Въ песните, обаче, не навее-
къде е така. Тези и др. подобни отклонения на едни места съ отбелязани, на
други не съ. Достатъчно е това предупреждение да се видятъ подобни несъот­
ветствия.
Когато питамъ, защо не изговарятъ думите въ песеньтм тъй, както си ги говорятъ
обикновено, казватъ ми, че така било „по-арно за сричан’е“. Причината може да
бъде само тази, че много отъ тези песни съ пренесени отъ други места, дето съ
съответствували на говора, а много съ изменени, подъ влиянието на литературния
говоръ.
Въ записването се ръководихъ по упътванията на г. проф. Б. Цоневъ, ала по тех­
нически причини, не може да бъде всичко прокарано.

За смекчение на съгласните е употребенъ знака л’уто, л’уг’е и пр. Гласътъ
„ъ“ е бележенъ съ „ъ\ Буква „ь“ никъде не е употребена, а „ъ“ — само въ сре­
дата на думите. За йотация и вместо „й“ е поставяна буквата ,Д“. Тукъ требва
да забележа, че глаголни и др. форми, въ които се среща гласъ „е“ следъ гласна,
на едни места буквата „е“ стои безъ ,Д“, а на други е йотована. Това не требва
да се смета за грешка, защото въ обикновения говоръ тези думи отъ разни хора
се произнасятъ различно: йотовано и не. Буквата „щ“ е бележена съ „шт“, а „дж“
и „дз“ — съ „у“ и „5“.

Характерните думи, които предлагамъ тукъ на читателя, съ пакъ отъ Трънския
край. Далечъ отъ мене мисъльта, че съ техъ се изчерпватъ всички подобни думи,
изрази и пр., употребявани въ говора; не требва да се забравя техната многочи-
сленость и разнообразность. Единъ съобщителенъ и приказливъ човекъ може да
научи безброй такива думи и форми, само ако нарочно следи съ внимание все-
какъвъ разговоръ.
По своето разнообразие, многочисленость и отклонение отъ приличния, отъ сериоз­
ния и обикновенъ говоръ, те представятъ интересъ най-много отъ тази страна, че
ни даватъ възможность да вникнемъ въ подробностите на го­
вора, въ ония негови тънкости, които съ най-хубавото му укра­
шение и свойство, да рисува нагледно най-смешните и срамни
страни отъ живота. Може да се каже, че това е единъ видъ народенъ арго,
атомътъ на говора, който еднакво може да ползува всеки разуменъ четецъ.

Къмъ полето за сЪно

270