Page 266 - trnski_kraj

ФОЛКЛОРЪ —

НАРОДНИ ПЪСНИ И ПРИКАЗКИ

Народни шьсни отъ Трънско ]

Въ много отъ предлаганите песни има такива думи, изрази и пр., които въ гово­
римия езикъ почти или никога не се срещатъ. За видени такива има забележки,
разясняващи тези отклонения. Ако има пропустнати, те не сж много и по смисълъ
могатъ добре да се разбиратъ. Турските думи не съмъ разяснявалъ, понеже те
лесно се разбиратъ. Много отъ техъ сж придобили право на гражданственость и
въ литературния ни езикъ.
Има думи, обясняващи неща, по-рано сжществували, а сега изчезнали. Такива сж,
напр.: марама, ручникъ, старок’а, лесица и др. Те сж разяснявани подробно.
Имена на растения, които литературно съвсемъ другояче се казватъ, съмъ обясня-
валъ и съ чисто българските и съ научните имъ названия.
Некжде сж зачекнати некакви обичаи. Те сж изяснени само въ общи черти. Ин­
тересно и отъ голема важность би било да се опишатъ много заченващи обичаи,
покрай сватби и годявки, край праздниците: Коледа, Великдень, Лазаровдень,
Гергьовдень и пр Не малко отъ записаните песни, посветени изключително на
такива праздници и тържества, съдържатъ въ себе си нещо отъ обреда, съ който
сж били придружавани.
Ударенията въ песните съмъ поставялъ тъй, както думите се произнасятъ въ го­
вора. А гдето изразътъ е литературенъ, тамъ и ударението е поставяно споредъ
произношението въ литературния езикъ. По тази причина, думи, съвсемъ еднакви,
на едни места носятъ ударение на една сричка, на други — не на сжщата. Напр.:
високо, широко, голема, зелено (литерат.), а въ диалекта: високо, широко, голЪмй,
зелено и пр. Тъй щото, подобни противоречиви поставки на ударението не требва
да се сметатъ за грешки.
На много места ударението на думата въ говора не съвпада съ ударението въ
песеньта. Въ такива случаи, понеже последното, само по себе си, е ясно, азъ съмъ
поставялъ първото. Само въ песните могатъ да се пренебрегватъ по такъвъ начинъ
ударенията за сметка на гладъкъ стилъ и стихотворна измереность.

Не редко ще се срещнатъ думи, които не носятъ никакво ударение. Такива сж
много сжществителни имена, предъ които стои предлогъ, прилагателни имена въ
сравнителна и превъзходна степень и пр. За техъ, нека се знае, че ударението
пада на предлога и сравнителната частица. Примери: надъ, воду, у воду, у земи,
при реку, врезъ земи и пр. Не въ всички подобни случаи ударението пада на пред­
лога. Напр.: у крушу, на ложйцу, подъ полйцу, надъ йжу и т. н., ударението бега
отъ предлога и въ горните случаи, когато имената сж членувани.

Некои думи не съмъ обяснилъ, защото не имъ зная смисъла. Сами хората, които
ми казватъ песните, не знаятъ, а сжщо — и други хора. Те сж отбелязани; наверно
сж чужди, пренесени отъ другаде.

а) Подъ това заглавие авторътъ П. Живковъ е събралъ общо 226 песни: перио­
дични и религиозни, изъ личния, челядния и обществения животъ, които се пеятъ въ
Трънския край. Тия трънски народни песни сж отпечатани въ „Сборникъ за народни
умотворения“, кн. 21, 1905 година, 64 страници. На сжщото место сж отпечатани, въ
4 страници, характерни думи, изрази, клетви, заклинания, вервания и др. отъ сжщия край.
Тукъ — въ нашия сборникъ, сж поместени само една часть отъ тия народни песни,
по-интересните и популярни отъ техъ. Сжщо така, поместени сж и една часть отъ съ­
браните отъ автора думи, изрази, клетви и пр.

269