Page 293 - trnski_kraj
P. 293

Следъ казаното да тукъ е явно 1) че Трънско е една отъ твърде музикалните
                 ни провинции, 2) че неговата музикалность има за своя естествена, психологическа
                 основа отдавнашната меломания на трънчанина, и може да достигне висока степень
                 на развитие, ако въ него продължава да се работи. Най-сетне 3) че самобитното
                 въ музикалната природа на трънчанина отдавна е изложено на редъ влияния отъ
                 вънъ, но въпреки това не е заглъхнало и е близко до сърдцето му и днесъ; той
                 го обича, чувствува ценностьта на оригиналното въ него, живее силно съ него и го
                 тачи, като при това притежава живо чувство и за новото, което времето и контак­
                 тите му носягъ, възприема го правилно, а, когато е нуждно, и възпроизвежда го
                 съ умение и проникновеность.

                 Типиченъ и прекрасенъ примеръ въ това отношение е нашата „Гуга“, — общата
                 любимка и слава на всички трънчани, г-жа Гюрга Пинджурова-Тричкова, най-до-
































                „Трънскиятъ вокаленъ квартетъ на г-жа Гюрга Пинджурова—Тричкова“ — лица: г-жа
                Пинджурова-Тричкова, г. Ив. Г. Тричковъ, г. Любчо Лхтаровъ и г. Никола Качаревъ

                брата, неподражаема изпълнителка на народни и особено трънски песни. Освенъ
                таланта  си. като народна певица, тя притежава и голема обща музикална култура.
                Тя е ученичка на знаменитата ни певица и педагожка, Христина Морфова, завърши и
                Пражката консерватория, и ако житейските условия беха й позволили,  съ своя
                изключителенъ контр алтъ, тя щеше да бжде и една отъ първите ни оперни певици.
                Въ нейно лице имаме живъ и типиченъ синтезъ на самобитното трънско и
                народното съ новото, което се обобщава подъ името „западно-европейска“ музика
                (съ особена слабость къмъ чехската, особено тази на Дворжакъ). И при все туй — въ
                това  отношение народната преценка требва да се приеме, като по-правилна — еле-
                ментътъ, съ който тя повече се налага на слушателя, е именно, народното и спе­
                цифично трънското у нея: тя пее не само съ своя необикновенъ плътенъ, соченъ,
                топълъ, задушевенъ и благороденъ гласъ, а и съ маниера на народния певецъ,
                нещо повече — и това е най-важно — тя пее съ патоса, съ душата на народа. Това се
                вижда особено ясно, когато пее и трънски песни, сир., когато при чара отъ собственото
                й пеене тя прибави и специфичната красота на трънската народна старинна песень. О,
                тогава, магията й е неотразима: тя вълнува, възхищава, изтръгва възторгъ и
                радость, а едновременно и разплаква... Това знае добре всеки трънчанинъ, но се
                признава и отъ всеки българинъ, който я чуе. Нейните: „Гугутка“, „Айде, Ангьо“,
                „Замърче, Ладо“ и още много други трънски песни станаха общенародни. Но съ
                техъ тя изтръгва възторзите и на най-добрите ценители на народното ни твор­
                чество, като проф. Добри Христовъ, големиятъ нашъ писатель Т. Г. Влайковъ,
                който лично на менъ изповеда това неотдавна, Стилиянъ Чилингировъ, Йор-


                 296
   288   289   290   291   292   293   294   295   296   297   298