Page 288 - trnski_kraj

Въ връзка съ жетварските песни, требва да се споменатъ и любовните прип-Ьвки
(„припоюшкье“). Те сж кжси двукол-Ьнни напеви, въ текста на които се вплитатъ
имената на н-Ькоя любяща се двойка съ поетична загатка за чувствата имъ. ПЪятъ
се въ време на жетва, заедно съ жетварските песни, въ видъ на шеговити закачки
въ присжтствието на единия отъ двамата или и на двамата; най-често — когато
момата е между жетварките, а момъкътъ „случайно“ минава край нивата. Та-
кива припевки имаше много, но сега се помнятъ само неколко: „Бела сая бур-
манлия“, „Бело булче подъ чадърче“, „Цървена шушпа капеше“ и др. некои, може би.
Съ хороводните, седенкярските и жетварски песни се изчерпватъ всичките
остатъци отъ идилията на самобитното въ музикалния животъ на трънчанина, която
идилия отдавна бе започнала да отстжпва местото си на състоянието, създавано
отъ навеите, влиянията, които нахлуваха отъ вънъ.

Музикалнитгь навтъи въ Трънско

Те сж се започнали веднага следъ Освобождението. Проводници сж имъ били:
1. Църквата, 2. местното училище и учителство, 3. гостуващите военни музики и
войнишките песни, донасяни отъ временно пребиваващите въ Трънъ военни части,
4. гостуванията на сръбски цигуларски и тамбурашки оркестри, 5. местната, учаща
се въ съседните педагогически училища (Кюстендилъ и Самоковъ) младежь.
1. Църквата. Една нова струя макаръ и безъ некакви особени следи въ музи­
калния животъ на трънчанина още въ първите години следъ Освобождението е
започнала да влива църквата въ града Трънъ „Св. Николай Чудотворецъ", съ
пеенето на своя псалтъ Димитъръ Соколовъ.
И сега е въ ушите ми хубавото пение на този тихъ, като мравка, скроменъ,
благороденъ човекъ, който живееше само съ църквата. Съ несилния си неженъ и
приятенъ гласъ и точно по псалтикията водено негово пеене, той бе единственъ
между певците въ църквата, който привличаше вниманието на богомолците и се
налагаше на техния слухъ, като ново и въ съвършено другъ стилъ дадено явление.
Влиянието си той задълбочаваше съ привикването на местните младежи, а по-късно
чрезъ некои отъ нашите учители — и насъ, учащите се въ Трънското класно
училище, да му помагаме съ своето „исо“, съ пеенето на „апостола“ и пр. Но
следите отъ „качеството“ на новата за слуха на трънчанина музика, каквато беше
източното пение на дедо Димитра, беха съвършено слаби.
Другъ и съвършено различенъ, именно по качеството и силата на своето въз­
действие, факторъ, все изподъ крилото на сжщата църква, беха ... камбанитей
— тия великолепни и единствени въ цела България наши, трънски камбани, съ
техния съвършенъмажоренъ акордъ: е$-$оГЬе. Те беха три, а и сега
сж толкова: голема, средна и малка. Големата пееше е$, средната — $о1 и мал-
ката — Ье. Направата имъ е дело не на случаенъ, неукъ леярь. Защото не само
консонансътъ имъ, а и звукътъ имъ е съвършено точенъ и музикаленъ. Техната
сплавь непременно е съ научно установена пропорция на елементите, защото обер-
тоновете имъ сж бистри. Но кой е майсторътъ на тия прекрасни камбани ? Отго-
ворътъ е даденъ въ самия имъ надписъ, който гласи:
Звоно ово поклоните
иснафи механджиски,
бакалски и терзиски
изъ Трна, църква трнска
Хр. св. оца Николайа
1 8 7 9 г.
Ливао Гьоргьа Бота синъ
у Вршцу.
Това значи: преди около 60 години трънските еснафи — механджийски, бакалски
и терзийски — сж имали благородната идея да подарятъ на новата църква въ
родния си градъ камбани; събрали нуждната сума и ги поржчали въ гр. Вършецъ,
Сърбия — на камбаноливницата „Георги Бота и синъ“. А спомените на некои

291