Page 290 - trnski_kraj

Ние сме д-Ьло на примерното съгласие между създателите ни, които ни „покло-
нише“: — между „еснафи механджиски, бакалски и терзиски“ и ви предаваме
техния заветъ: живейте въ съгласие помежду си, като техъ, и нека това ваше съглаасие
бжде прекрасно и вечно, както е прекрасенъ и веченъ и нашиятъ акордъ!“
Наистина, безинтересно ли е да се знае, кой е този трънчанинъ, който преди 60 години
въ нашия малъкъ градецъ е ималъ големата Шилеровска идея за камбаните, катосим-
волична връзка между поколенията, и се е опиталъ да използува техния акордъ, като
прекрасенъ назидателенъ примеръ и средство за възвишена нравствена проповеди ?

Тъй или инакъ, обаче, даже и да приемемъ, че поржчката на тия камбани е напра­
вена безъ никакъвъ нравственъ умисълъ, значението на тази наша, трънска забеле-
жителность си остава все тъй големо и необикновено. То е такова, погледнато
даже и само отъ музикално, по-специално — отъ музикално-педагогично становище.
Искамъ да кажа, че акордътъ на нашите камбани е едно явление все тъй необикно­
вено за тогавашното време даже и само като музикално отношение и е билъ отъ
несъмнена голема важность за възпитанието на музикалния слухъ на трънчанина.

За да се разбере това, нуждно е да се знае следното: девствениятъ музикаленъ
слухъ на тогавашния трънчанинъ, както и изобщо на българина, се е форми-
ралъ само подъ влиянието на народната ни музика. А тя се различава дъл­
боко отъ западно-европейската. Ала, още презъ време на Възраждането ни, бълга-
ринътъ започна да влиза въ контактъ съ западно европейската култура. И по­
влияването му бЪше неизбежно. Разбира се, -и въ музикално отношение. Пренасяха
се п^сни немски, италиански, английски, руски и пр. Девствениятъ слухъ на
българина започна да се приспособява. Това се отрази, макаръ и не веднаг а, и въ
Трънско. Освобождението засили още повече този процесъ. Множество нови и все
въ общъ западно-европейски духъ шЪсни, достигаха до слуха на трънчанина и,
разбира се, му влияеха. Това ставаше тукъ, както навсТкаде изъ България по това
време, но съ важната разлика, че въ нашия Трънъ тия влияния намТриха и единъ
мощенъ съюзникъ, въ лицето на нашитЪ камбани: акордътъ на тия последнитй
6Т въ сжщность основниятъ тоновъ масщабъ на всичкитй нови пЪсни,
които времето навиваше. А този съюзникъ на новата музика вършеше своето дЪло
не само често, почти, ежедневно, а и съ подкупващата прелесть на своитй внушения,
съ красотата на своя акордъ. Защото, камбанитТ биеха и мелодично (една следъ
ДРУга)> ПРИ оповестяване смъртьта на покойниците (по начина, който описахме по-
горе), но биеха и хармонично (всичкитЬ едновременно), на го.тЬмитЪ праздници и
на сватба, и впечатлението отъ това имъ тържествено биене, когато т1з трите като
че ли се надпреварваха, всека съ своя звукъ, да взематъ колкото е възможно по-
живо участие въ общата радость— впечатлението отъ така получения тЪхенъ акордъ,
обогатенъ съ обертоновегЪ му, които се преплитаха въ никаква дивна, празднична,
тържествена симфония, бликаща неудържимо изподъ свода на високата и открита
отъ всички страни камбанария, е необикновено силно, пленително, неотразимо и
незабравимо. За трънчанина тогава то имаше значението на първия урокъ по хар­
монията на новата, за наивния му до тогава слухъ, музика.
Но „5ю ^гапзй: д1опа типсй“! Подъ предлогъ, че камбанарията била разклатена,
шЪкой варваринъ, вместо да я потегне, заповедалъ единъ день да бжде срутена,
а камбаните да се снематъ и закачать на една греда ... долу близко до земята,
да станатъ дос"Ьгаеми даже и за хлапетата — слиците тия камбани, биенето на които
по-рано се смиташе за свещенодействие и привилегия само на достойни и духомъ
чисти люде, какъвто беше за насъ, децата, по онова време, напр. стариятъ клисарь
дйдо Рама, който живееше до самата църква, но и въ ... нашата фантазия, и за
живота, а сетне и за смъртьта на когото ние имахме вече своята легенда. Призна-
вамъ, че първия пжть, когато вид-йхъ тия наши камбани вь това положение при­
низени и оскърбени, азъ почти извикахъ отъ болка, сжщо, както и по-късно, когато
вщцЬхъ изрязани тополите около църквата... последното дело, може би, на
сжщия варваринъ, който —изглежда—има н1зкакьвъ зж.бъ на „Св. Николай Чудо-
творецъ“ и си е поставилъ задача да го лиши едно по едно отъ чудесата му . . .

Зная положително, че чувствата, които изпитвамъ азъ, се спод-Ълятъ и отъ много
и много други трънчани. Не е ли време да се яви изъ нашата среда починъ за

293